Eто ви недостатък на дребните кучета – лесно се губят. Онзи ден излязохме на разходка, аз с моето чудовище и един приятел с неговия джак ръсел. След месеци депресия Маркус за първи път сам проявява желание да правим нещо, което наистина ме радва. Излязохме в полето, пуснахме кучетата, те търчат, ние вървим и си бърборим, Сами е захапал топката, с което е придобил вид на прасенце с ябълка и ръмжи задавено, защото си я пази, Инди лочи вода от локвите, обира заешки барабонки от земята, въобще всичко в рамките на нормалното. И по едно време Сами изчезна. Тук Сами, там…

Преди си пишех разни новогодишни резолюции – това да постигна, онова да науча. Вече не го правя. При мен голямото тъкмене води до нулев резултат. Просто трябва да се хвана и да свърша, каквото съм си наумила. През Април се оплаках, че не съм доволна от себе си. По Нова Година все още не бях доволна, но пък трябва да си го призная, че годината не мина съвсем безрезултатно. 1. След дълги месеци раздяла, през Май най-накрая успях да взема кучето при себе си в Германия. Освен че възстанови до голяма степен душевния ми мир, това доведе със себе си…