Мрън-мрън

Имам се за адаптивна и културно гъвкава. Уча с желание езика на мястото, където живея и се нагаждам бързо към местните привички. Събирам си боклука разделно, когато нямам торбичка в супермаркета си дръпвам празен кашон от мляко за покупките, не се надявам да намеря отворен магазин в неделя и пия пшеничена бира с бананов нектар (т.нар. Bananaweizen). Все пак понякога ми е доста трудно да свикна с нещо, както в случая с немската FKK, например. FKK или Freikörperkultur („Култура на…

Пролетта се забави по нашите ширини. Чакаш слънце и цъфнали нарциси, а то вън сняг фръска. И докато се подпирах с лакът и гледах от другата страна на прозореца сиво небе, налегна ме нещо, което поради липса на по-точна дума ще нарека „пролетен кривиндел“. Защото умора не е, дори напротив, енергия имам в излишък, но не от хубавата енергия, „тъкмо съм се събудил, чака ме прекрасен ден и ще свърша сто неща“, а по-скоро онази, другата енергия, дето ти идва…

Връщам се от Коледно парти по тъмна доба и ситня нагоре към входа на блока. Мисля си за мои си работи и бързам да се прибера. В този момент от висок етаж на съседен блок някой се провиква: – Курвоооо, къде отиваш, курвооооо? Замислям се за секунда дали да реагирам, но решавам, че ще е имиджова грешка да отговоря на такъв позив. А и откъде да съм сигурна, че точно към мен е оправен? В дългото спортно яке от гъши пух повече…

Знаехте ли, че в Италия в някои заведения нещата имат по две цени – една цена, ако си вземеш кафето и ги освободиш от присъствието си, и съвсем друга, ако решиш да поседнеш на масичката отпред и да му се насладиш на спокойствие? Аз не знаех. Отраснала съм в курортен район, философията „клиент година храни“ ми е много позната, смятах се за виртуоз в избягването на туристически капанчета, но концепцията „две цени“ ми е била толкова далеч от ума, че…