Имам се за адаптивна и културно гъвкава. Уча с желание езика на мястото, където живея и се нагаждам бързо към местните привички. Събирам си боклука разделно, когато нямам торбичка в супермаркета си дръпвам празен кашон от мляко за покупките, не се надявам да намеря отворен магазин в неделя и пия пшеничена бира с бананов нектар (т.нар. Bananaweizen). Все пак понякога ми е доста трудно да свикна с нещо, както в случая с немската FKK, например. FKK или Freikörperkultur („Култура на свободното тяло“) е нещо повече от нудизъм, то е едно общо немско безгрижно отношение към тялото. Голото тяло не е…

Пролетта се забави по нашите ширини. Чакаш слънце и цъфнали нарциси, а то вън сняг фръска. И докато се подпирах с лакът и гледах от другата страна на прозореца сиво небе, налегна ме нещо, което поради липса на по-точна дума ще нарека „пролетен кривиндел“. Защото умора не е, дори напротив, енергия имам в излишък, но не от хубавата енергия, „тъкмо съм се събудил, чака ме прекрасен ден и ще свърша сто неща“, а по-скоро онази, другата енергия, дето ти идва след като 3 часа си сглобявал подматрачна рамка от Икея в Сизифов маниер – тъкмо набуташ „ребрата“ в гумираните им…