Пътувания

Привърженик съм на определението, че изкуство е всяко произведение, което провокира емоция. Умиление, удоволствие, объркване или отвращение, няма значение. Мога да оценя колосалния труд, вложен в картина, скулптура, уловената точна пропорция, формата, цветовете, но от изкуството очаквам най-вече да бърка в душата. В замъка Белведере във Виена разгледах Егон Шиле, импресионистите, дори Густав Климт без нищо да ми трепне. Но експозицията на Йозеф Данхаузер ме накара да се засмея на глас, извика топла сълза в окото ми, и неочаквано осмисли…

Миналия уикенд бях на малка разходка до Кьолн. Зяпах забележителности, разходих се с корабче по Рейн, снимах, ядох Wurst, пих Kölsch, мека и вкусна бира, без резливия привкус на разреден украински спирт, който имат нашите бири. Имах намерение да пусна пътепис, но се отказах. Кьолнската катедрала е прекрасна, разбира се. Величествена, огромна, апотеоз на човешкия креативен гений, готическо чудовище, забило черни рога в небето над себе си. Но на една малка уличка в сърцето на града, сива и съвсем обикновена…

Защо и как се озовах на автобуса за Бузлуджа с младежката организация на БСП, е дълга история. Достатъчно е да кажем, че миналия петък по обед аз и Боби в последния възможен момент се натоварихме с голямата фото техника и потеглихме. Не съм член на партията-майка. Имам си разбирания, които ме доближават до социал-демократ, но всичко е с едно наум. „Социалист“ вече звучи мръсно, като нещо, от което трябва да те е срам. Защото „социалист“ в България значи член на…