Музикален фестивал Pinkpop #47

Тази пролет пак ме беше подгонил някакъв кривиндел. Аз съм така – седя си, седя и ме докривява нещо. Не знам каква беше причината, но ми отмина като си подплатих дните с повече съдържание. Mузиката от хард диска ми след 15 години ми е втръснала до смърт, затова си направих абонамент за Apple Music. И изведнъж светът ми стана по-голям и шарен. Докато работя, откривам нови групи и стилове. Чета отново повече книги и на път за работа слушам подкасти, от които научавам всякакви изумителни неща като това защо и как Кока-Кола успява да задържи 70 години цената на бутилка на 5 цента, от какво печелят играчите на покер, когато не им върви в турнирите, маркетинга зад прочутата чанта Birkin на Hermes, как се прави офшорна компания, защо е премахнат златния стандарт и пр. Супер-интересни неща, препоръчвам ви NPR Planet money podcast.

Подарих си и още едно ново преживяване. Първият ми музикален фестивал и къмпингуване на палатка. Рисковано съчетание, особено като не бях сигурна дали някое от двете ще ми хареса. Но се оказва, че в къмпингуването има нещо, което допада на минималистичната ми природа. Два чифта дрехи, малко тоалетни принадлежности, електронната книга. Носех си къщичката на гърба. Струваше си, плюс часовете чакане на открито на опашка за билети през февруари, за да стоя отпред и да кряскам на Rammstein. Една изпълнена мечта. Е, както повечето мечти не беше съвсем точно както си го представях, но все пак – велико!

Следва малко практическа информация, ако и вие решите да посетите Pinkpop.

Фестивалът Pinkpop съществува от 1970 година и оттогава е видял повечето величия на съвременната музика. В началото е бил наистина скромен, 10 хил. посетители, 10-15 гулдена вход, един див, кичозен, малък Уудсток. Постепенно е ставал все по-голям, по-комерсиален и организиран. Но последното си има и добра страна. Най-вече заради осигурените хигиенни удобства. Имаше прилични тоалетни, душове и станции за зареждане на телефони в близост до къмпинг местата.

Транспорт

Pinkpop се провежда в гр. Landgraaf, Холандия. Дотам можете да стигнете напр. с Wizzair от София до Eindhoven, и оттам с влак до Landgraaf (с една смяна на влака в Heerlen). Другият вариант, ако сте от района, е да идете с кола. Тридневен паркинг в наблизо намиращия се парк Mondo Verde струва 30 евро.

Престой

Билетът струва 195 евро и включва 3 дни фестивал и безплатен къмпинг. Единичните дневни карти, дори и 3 на брой, не дават достъп до къмпинга. Трите къмпинг места предлагат различни удобства, на различно разстояние пеша са от фестивалното място и изборът се свежда до това дали искате да сте в центъра на партито или предпочитате да се насладите на тиха вечер след музикалната програма. Повече информация – тук.

Сигурността е на ниво, всичко е отцепено с огради, има проверки на входа и нощно време се разхожда охрана, която обаче е ненатрапчива и много учтива.

Локация и кетъринг

Самата фестивална локация, Megaland Landgraaf съдържа 4 сцени, на които на ротационен принцип излизат групите. Имаше и специални подиуми, където инвалидите с колички могат да се качат, за да гледат удобно концертите. И наистина имаше много посетители с увреждания. Стори ми се чудесно.

В къмпинга можеш да внесеш провизии, но на фестивалната локация не може да се носи собствена храна. Хапване се предлага в множество павилиони, заплаща се в предварително закупени купони от по 2.50 евро. Цените са нормални за региона. Кафе или малка бира струват 2.50 евро, голяма бира или джин-тоник е 5 евро, хамбургер с телешко е 10 евро и пр. Интересното е, че беше дадена възможност да замениш труд срещу купони – събрани 50 пластмасови чашки или 25 картонени подноса, захвърлени от другите гости ти дават 1 купон. И имаше хора, които спокойно се възползваха от този вариант, без някой да ги гледа изумено.

Настроението беше лежерно, отпуснато. Въргаляхме се по тревата, слушахме музика, пиехме си бира. Нямах и нужда от спрей против комари, даже напротив, при 66 хиляди посетители по-скоро трябваше да се тревожа, че комарите няма да стигнат за всички.

Що се отнася до облеклото – пълна шарения. Тениски, дънки, рокли, венци от изкуствени цветя. Красивите пантофки на цветя ми направиха зверска пришка, затова още първия ден се отървах от тях и навлякох маратонките за бягане. Комбинацията с дълга, памучна пола и горница с качулка беше адски удобна, но и дава отговор на въпроса защо от мен няма да стане моден блогър.

Сигурно пак ще идем догодина, М. се нави лесно, още повече че връзката ни издържа изпитанието с къмпингуването, без някой да поиска да забие на другия нещо метално в окото.

Само едно малко предупреждение – концерти с предимно холандска публика са просто отчайващо нещо, ако на ръст сте под 1.80-1.85 м. Хубави и дружелюбни хора са холандците, но и много, много високи.

П.П. Снимките ми са посредствени, но не ми беше приоритет да фотографирам, ще прощавате.