Писане

Докато пиша това, малка сребриста кола лети като куршум по дъждовните пътища на Европа. Един мъж, който не съм виждала от близо 9 месеца, кара уверено към мен, хиляди и хиляди километри, за да ми предложи своята любов. Аз съм свикнала да живея без него, но не съм го забравила. Връзката, дългогодишна и противоречива, щастлива и нещастна, сто пъти преродена и пренаредена, разкъсана и разтеглена до неузнаваемост от разстоянието и изминалото време, обаче я има. И заради мъничкия шанс да…

Гневът. Смъртен грях? Да го изпитваш е достатъчно наказание, мисля аз. Усещам го постоянно, подтиснат, като пружина, опъната до скъсване. Трепти в мен с всяка крачка. Напряга се, всеки път когато някой пешеходец ме блъсне с рамо и звъни заплашително, когато в автобуса някой положи ръка върху косата ми и ме оскубе. Периодично се лъжа, че е изчезнал, но гневът винаги се завръща. И когато надигне глава като гърмяща змия в сухата трева и размаха звънчето, докато самоконтролът се опитва…