Ходих на кръщене. Богоугодно нещо, а също и адски забавно. Сипаха 2 кофи вода в един голям котел, извадиха току-що купено олио от 250 мл. в пластмасовото шише както си беше да помазват бебето, а мен ме досмеша, понеже изглеждаше все едно се канят да го готвят. Почнаха да го мокрят със студената вода, то врясна на умирачка, а някой до него трижди се отричаше от Сатаната. Купон! Вярвате или не, и аз съм кръстена. На 14 години бях същата безбожница, каквато съм и днес, но се съгласих, за да угодя на майка ми. Бях с дънки и плетена бяла…

Стояхме в кафенето, по-скоро смълчани, отколкото ентусиазирани над чашите с мляко-меланж. Опитвах се да съм добър събеседник, но обсебена от натрапчиви мисли за друго, зяпах навън и не връзвах две смислени приказки. Тогава Таня разтърси къдравата главица и ме попита: – Разказвах ли ти като ходихме в Германия с Никола? Аз се приготвих да слушам. „Значи, беше 2000 година, аз на края на някаква моя връзка, когато Никола ми предложи да ходим заедно до Германия да взимаме някакви поръчкови коли. И на мен колко ми е акъла, излъгах всички, че отивам в София да превеждам на клиенти, после че сме…

Вечната ми лятна драма е, че много се харесвам с тен, но не обичам да ходя на плаж. Опитвам се да гледам позитивно на цялото преживяване, но не мога да си внуша, че стоенето на слънце е полезно за някой, така хронично умствено разстроен като мен. Отиваме с колата. Навалица. Трябва да разриташ няколко човека, за да си освободиш място и пак накрая се оказваш под чадър, без всъщност да си донесъл такъв. Настанявам се. Обещаващо е. Тихо плискане на вълни. Нечия бурна челяд тича наоколо, замеря се с пясък и пищи пронизително. Лягам по гръб и се намазвам с…