Весели празници, банда! Дано да сте имали една хубава година и дано следващата да е дори още по-хубава. Без големи обяснения и обещания, как ще отслабнем и какъв нов език ще научим, просто да сме здрави и поне да се опитваме да сме по-добри. Ако чакате годишния отчет, ето го. Well, sort of. Като гледате откога не съм писала, оттогава и не бях бягала. Не че нямах желание, ами се пребих по стълбите. Тъкмо излизах с Инди (интересно как повечето ми истории за пребиване започват с кучето) и тя ме дръпна, хлъзнах се и паднах. Предния път се отървах със…

Преди много време, когато бях на бригада в САЩ, заради една неблагоразумна или по-скоро неразбрана шега бях уволнена, загубих работното място и квартирата си, и изкарах едно твърде бурно и неприятно лято. Историята беше толкова абсурдна и трудна за вярване, че и години след това приятели ме подпитваха „Ама хайде, кажи де, между нас, каза ли го това?“ Уж съм пораснала и поумняла, но явно не съм имунизирана срещу нови простотии. Понеже нали всичко ми е един голям майтап… Днес Ларс обясняваше нещо, аз се помайвах наоколо и реших да нарисувам черен зъб на едно усмихнато слънце, което от няколко…