След като през 2012 се преместих в Германия, прехвърлих част от съдържанието от анонимния си блог „Блогът на една модерна вещица“ на собствен домейн и продължих да го водя под името „Nomad by Nature“. Пиша по-рядко от преди, и съм малко по-сдържана, но мисля, че още успявам да съм автентична.

По природа съм номад. Не съм пътувала чак толкова много, то е по-скоро състояние на ума. Където и да съм живяла, никога не съм го приемала за окончателно, винаги ми се струва, че нещо ново и интересно ме очаква, само трябва да тръгна отново напред. Живяла съм в САЩ, Кипър, Холандия, а от 2012 насам се позадържах и живея заедно със 10-годишния си доберман Инди, 4 годишния холерик Марвин и съпруга ми Мануел в Германия, близо до границите с Холандия и Белгия.

В ежедневието се водя от принцип за минимализъм и мобилност. Опитвам се да не трупам материални притежания, жилището ми е оскъдно обзаведено. Това ми дава лекота, усещане за свобода, сякаш мога да си тръгна във всеки един момент, когато пожелая. (Разбира се, не е толкова просто.) В момента нормалния живот е дерайлиран от един епичен ремонт, но се надявам отново да се върна към подреденото и изчистено от ненужности битие.

Имам намерение да водя личен блог за пътувания, книги, филми, моите проекти, актуални събития, домашни потреби и всичко друго, което ми се прииска. В малко неща се чувствам компетентна, но хей! това не трябва да ми пречи да се изкажа.

Казват, че ерата на блоговете е свършила. Но аз още съм тук.

Приятен престой на моя територия!

Ева (Nomad)


10 thoughts on “Азъ

  1. Поздравления- страхотно решение- ама искам вече новите истории от холандско – германската граница..???))

  2. Здравей, Ева
    аз съм от тези, които са те открили случайно / но………. всъщност вярвам ,че няма случайни неща / – само да споделя, че мотото ти „Да, на правилното място си ;) “ на мен ми се стори като удар в десятката -радвам се,че те намерих тук – поздрави , и успех … :)

  3. Здравей,
    Много ми става депресивно, като прочета, че някой затваря блог…Не знам защо.
    Честито ти ново местенце!

  4. Ирен и Антония, благодаря ви.

    Preor, прав си, наистина е малко тъжно. The end of an era.

    Още повече, когато пуснах една търсачка и видях, че без да разбера (защото не са сложили линк) разни хора са споменавали блога ми с хубаво.

    Но имах 2 възможности. Или да оставя стария блог да запустее от липса на ентусиазъм или да пусна кепенците и да вдигна кервана към по-зелени пасища. Първото щеше да ми е по-жалко. Винаги съм писала с много желание.

    Та, добре дошли тук.

  5. Нищо не е завършено, след като има хора, които сега те откриват… Тогава всичко започва отначало :) Благодаря, че изчака да те намеря :)

    1. И материал се е посъбрал след 10 години блогване за тези, които тепърва ме откриват :)

  6. Обожавам начина ти ( не мога на Вие…..не си ми далечна) на писане , а аз си обожавам начина на четене…..

    1. Разбира се, тук сме на „ти“. Благодаря ти за този коментар, много!

Напиши коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Back To Top