След като през 2012 се преместих в Германия, прехвърлих част от съдържанието от анонимния си блог „Блогът на една модерна вещица“ на собствен домейн и продължих да го водя под името „Nomad by Nature“. Пиша по-рядко от преди, и съм малко по-сдържана, но мисля, че още успявам да съм автентична.
По природа съм номад. Не съм пътувала чак толкова много, то е по-скоро състояние на ума. Където и да съм живяла, никога не съм го приемала за окончателно, винаги ми се струва, че нещо ново и интересно ме очаква, само трябва да тръгна отново напред. Живяла съм в САЩ, Кипър, Холандия, а от 2012 насам се позадържах и живея заедно със 10-годишния си доберман Инди, 4 годишния холерик Марвин и съпруга ми Мануел в Германия, близо до границите с Холандия и Белгия.
В ежедневието се водя от принцип за минимализъм и мобилност. Опитвам се да не трупам материални притежания, жилището ми е оскъдно обзаведено. Това ми дава лекота, усещане за свобода, сякаш мога да си тръгна във всеки един момент, когато пожелая. (Разбира се, не е толкова просто.) В момента нормалния живот е дерайлиран от един епичен ремонт, но се надявам отново да се върна към подреденото и изчистено от ненужности битие.
Имам намерение да водя личен блог за пътувания, книги, филми, моите проекти, актуални събития, домашни потреби и всичко друго, което ми се прииска. В малко неща се чувствам компетентна, но хей! това не трябва да ми пречи да се изкажа.
Казват, че ерата на блоговете е свършила. Но аз още съм тук.
Приятен престой на моя територия!
Ева (Nomad)
Поздравления- страхотно решение- ама искам вече новите истории от холандско – германската граница..???))
Здравей, Ева
аз съм от тези, които са те открили случайно / но………. всъщност вярвам ,че няма случайни неща / – само да споделя, че мотото ти „Да, на правилното място си ;) “ на мен ми се стори като удар в десятката -радвам се,че те намерих тук – поздрави , и успех … :)
Здравей,
Много ми става депресивно, като прочета, че някой затваря блог…Не знам защо.
Честито ти ново местенце!
Ирен и Антония, благодаря ви.
Preor, прав си, наистина е малко тъжно. The end of an era.
Още повече, когато пуснах една търсачка и видях, че без да разбера (защото не са сложили линк) разни хора са споменавали блога ми с хубаво.
Но имах 2 възможности. Или да оставя стария блог да запустее от липса на ентусиазъм или да пусна кепенците и да вдигна кервана към по-зелени пасища. Първото щеше да ми е по-жалко. Винаги съм писала с много желание.
Та, добре дошли тук.
Рапорт приет!:)
Тука сме, нема да увехваш!
Нищо не е завършено, след като има хора, които сега те откриват… Тогава всичко започва отначало :) Благодаря, че изчака да те намеря :)
И материал се е посъбрал след 10 години блогване за тези, които тепърва ме откриват :)
Обожавам начина ти ( не мога на Вие…..не си ми далечна) на писане , а аз си обожавам начина на четене…..
Разбира се, тук сме на „ти“. Благодаря ти за този коментар, много!