Преди много време, когато бях на бригада в САЩ, заради една неблагоразумна или по-скоро неразбрана шега бях уволнена, загубих работното място и квартирата си, и изкарах едно твърде бурно и неприятно лято. Историята беше толкова абсурдна и трудна за вярване, че и години след това приятели ме подпитваха „Ама хайде, кажи де, между нас, каза ли го това?“
Уж съм пораснала и поумняла, но явно не съм имунизирана срещу нови простотии. Понеже нали всичко ми е един голям майтап…
Днес Ларс обясняваше нещо, аз се помайвах наоколо и реших да нарисувам черен зъб на едно усмихнато слънце, което от няколко дни стои на бялата дъска на работа. Питай ме защо, не знам, реших, че ще е смешно. Тъкмо свърших, обръщам се и виждам как колегите ме гледат втрещени и невярващи. Обръщам се и аз да си видя произведението – с черен маркер, аз съм нарисувала на слънцето нещо, което си беше … мустака на Хитлер.
Трудно може да се намери нещо по-неуместно да направиш в Германия. И то на хубавата ми нова работа! Няма да ви казвам колко бързо го изтрих и колко време се обяснявах, че черен зъб съм искала да нарисувам.
От утре ставам по-ниска от тревата и ще съм тиха като мишка.
ммм..не по- малко неблоразумно от това да зарежеш сигурна работа по специалността в Англия…щото с гаджето си не се разбирате и да забегнеш за Лондон при приятел гей и да станеш сервитьорка..само да ти кажа, че имаш конкуренция )) догони ме,ако можеш …;)
Не оспорвам твоята форма на лудост, Ирен, но те моля да обърнеш внимание, че едното е съзнателно решение, а другото е просто злощастна ситуация, която ме сполетява, без да съм я търсила или искала.
Много свеж блог, харесва ми чувството ти за хумор. Представям си изненаданите физиономии на колегите ти :):)
Струва ми се, че с годините блога ми се промени и вече не е толкова забавен, но е възможно просто аз да съм се променила. Чужда перспектива и нови коментари винаги много ме радват. Благодаря.