Преди много време, когато бях на бригада в САЩ, заради една неблагоразумна или по-скоро неразбрана шега бях уволнена, загубих работното място и квартирата си, и изкарах едно твърде бурно и неприятно лято. Историята беше толкова абсурдна и трудна за вярване, че и години след това приятели ме подпитваха „Ама хайде, кажи де, между нас, каза ли го това?“

Уж съм пораснала и поумняла, но явно не съм имунизирана срещу нови простотии. Понеже нали всичко ми е един голям майтап…

Днес Ларс обясняваше нещо, аз се помайвах наоколо и реших да нарисувам черен зъб на едно усмихнато слънце, което от няколко дни стои на бялата дъска на работа. Питай ме защо, не знам, реших, че ще е смешно. Тъкмо свърших, обръщам се и виждам как колегите ме гледат втрещени и невярващи. Обръщам се и аз да си видя произведението – с черен маркер, аз съм нарисувала на слънцето нещо, което си беше … мустака на Хитлер.

Трудно може да се намери нещо по-неуместно да направиш в Германия. И то на хубавата ми нова работа! Няма да ви казвам колко бързо го изтрих и колко време се обяснявах, че черен зъб съм искала да нарисувам.

От утре ставам по-ниска от тревата и ще съм тиха като мишка.