Пролетта се забави по нашите ширини. Чакаш слънце и цъфнали нарциси, а то вън сняг фръска. И докато се подпирах с лакът и гледах от другата страна на прозореца сиво небе, налегна ме нещо, което поради липса на по-точна дума ще нарека „пролетен кривиндел“. Защото умора не е, дори напротив, енергия имам в излишък, но не от хубавата енергия, „тъкмо съм се събудил, чака ме прекрасен ден и ще свърша сто неща“, а по-скоро онази, другата енергия, дето ти идва след като 3 часа си сглобявал подматрачна рамка от Икея в Сизифов маниер – тъкмо набуташ „ребрата“ в гумираните им гнезда от едната страна, те пък от другата страна изпадат. Раздразнителна, недоволна, дебела, разсеяна, напоследък съм true delight.
Мистерия няма – тялото ми реагира на липсата на слънчева светлина и хормони на щастието, а умът ми е смачкан от стреса, че наличния ПланЪ!, беше сведен до „Ъ?“ и аз идейка дори си нямам за цел и посока в живота.
Да, някои поставени цели постигнах, например изплатих си дълговете, чета повече и хубави книги, но и много други останаха да висят – нови познания в работната материя, ново портфолио, по-активен живот и по-разумно хранене. Та голяма част от кривотията ми идва от ясното осъзнаване, че съм можела да видя, да науча и да постигна много повече през тези месеци, откакто съм тук, а не съм го направила.
Тук като истински мъдрец цепих нещата, които не зависят от мен – атмосферно време, любовен живот и обща благосклонност на съдбата – за които не си струва да се ядосвам, от тези неща, които сама мога да променя, ако само спра да се чувствам безцелно виновна и нещастна, и вместо това си налегна парцалите. И понеже не съм максималист, знам, че няма да стане бързо или лесно, нужни са целенасочени и постоянни усилия. Вече обърнах навика да пия 5 кафета и 1 чаша вода на ден, с което да си скапвам бъбреците и цялото тяло в що-годе приличен режим да пия 1 кафе и поне 1 литър вода. За някой може да не е много, за мен е напредък. Въртя педалите по 1-2 пъти седмично, увеличавам разстоянието, за работата гледам tutorials онлайн, и работя извънредно вкъщи.
‘Щото само с кривотия не става …
… дебела…?
аууууууууууууууууу!
Какво да ти кажа, не трябваше да се местя в държавата, където се произвежда Haribo :)
Аз помислих, че си прекалила с готовите салати от Алберт примерно.
От AH ли? Не внимавате, колега, в момента не съм на холандска територия.
Олеее, все едно си надникнала в главата ми.
И аз така. С незначителни разлики.
Тук обикновено през пролетта идва лятото, а пък още сме с жилетки.
Ни цел, ни посока, ни идеи. Какви ти планове!
Допълнителните ми килограми са от възраста, не от климата.
Дупка в портфолиото + ипотека.
Изгубени години, не месеци…
Кривотия, колкото искаш. Май по-добре да спра.
Казаха, че се очaквa затопляне.:)))
И наистина, то взе, че се затопли! А предполагам, че при вас в Испания е още по-хубаво и екзотично. Снощи сънувах плаж. Домъчняло ми е за горещ пясък.
Иначе …. не всичко подлежи на планиране, но при толкова движение без посока и в самота, понякога ми се струва, че съм прекалила с номадството.
да ти кажа отвреме на време ти препрочитам някои постове да си сверя часовника как оцеляват други хора на други ширини далече от татковината. Много ти се радвам как се адаптираш, поставяш някакви цели и си ги постигаш. На мене напоследък ми е островно хаотично, впредвид зимата и депресивно и самотно..все се чудя дали е така утре няма да спретна багажа към София и че разочарованията от живота в Английско и митовете и легендите ми се разбиват ежедневно..Дерзай все така и дано си щастлива ) Оммммм)
Чакай да си напиша годишното обобщение, преди да ме хвалиш. И аз не съм цъфнала тази година.
а без тия..тамън ти се зарадвах ..за някои нови неща))) аре са няма си ги мерим сега…кой как е заорал..а кой как е импрувнал))