Връщам се от Коледно парти по тъмна доба и ситня нагоре към входа на блока. Мисля си за мои си работи и бързам да се прибера. В този момент от висок етаж на съседен блок някой се провиква: – Курвоооо, къде отиваш, курвооооо? Замислям се за секунда дали да реагирам, но решавам, че ще е имиджова грешка да отговоря на такъв позив. А и откъде да съм сигурна, че точно към мен е оправен? В дългото спортно яке от гъши пух повече приличам на човечето на Мишелин, отколкото на промискуитетна Пепеляшка, която се връща от дискотека. Когато пред входа започвам да ровя…
-
-
Отново наваля сняг. По улиците, по покривите и във Facebook статусите. Варна потъна в преспи, а между тях вие прословутият ни вятър и хвърля остри снежни искри в очите ми. Излизам сутринта да разходя кучето, входът – затрупан, само тук-таме стъпките на хората, които преди мен са минали през наветия сняг. Я – учуди се една буля – снегът още не е изринат. Явно очакваше общината или добрите елфи да го направят. Чувала съм, че в Европа хората сами си чистели пред къщите. И нали и аз съм една европейка, както добродушно ми се подсмихват бакшишите, които всеки ден ме…
-
Знаехте ли, че в Италия в някои заведения нещата имат по две цени – една цена, ако си вземеш кафето и ги освободиш от присъствието си, и съвсем друга, ако решиш да поседнеш на масичката отпред и да му се насладиш на спокойствие? Аз не знаех. Отраснала съм в курортен район, философията „клиент година храни“ ми е много позната, смятах се за виртуоз в избягването на туристически капанчета, но концепцията „две цени“ ми е била толкова далеч от ума, че успя да ме издебне и изплющи този уикенд във Флоренция. Дълго ще помня горчивия хап. Сядаме да пием кафе. Понеже…