Знаехте ли, че в Италия в някои заведения нещата имат по две цени – една цена, ако си вземеш кафето и ги освободиш от присъствието си, и съвсем друга, ако решиш да поседнеш на масичката отпред и да му се насладиш на спокойствие?

Аз не знаех. Отраснала съм в курортен район, философията „клиент година храни“ ми е много позната, смятах се за виртуоз в избягването на туристически капанчета, но концепцията „две цени“ ми е била толкова далеч от ума, че успя да ме издебне и изплющи този уикенд във Флоренция. Дълго ще помня горчивия хап.

Сядаме да пием кафе. Понеже персонал не се мяркаше, реших, че заведението е на самообслужване и изтичах да взема закуски и кафе за всички. На витринката – изрични цени. 1 евро кроасанче, 2 евро сандвич, 1.20 кафе. Купих нещата, платих десетина евро за всичко, тръгвам на прибежки да ги нося към масата, изведнъж от засада изниква сервитьорка и започва да ми крещи на италиански, очевидно скандализирана, че я лишавам от правото и удоволствието да ни обслужи (или поне така наивно предположих аз). Сложи ме да седна, донесе нещата и каза, ако правилно я разбрах, „ей-сега ще ви донеса разликата в сметката“.

Очаквах разлика в рамките на сервиза – 10-20%. Но внезапно кафето от 1.20 евро стана 4.50. Другите дреболийки също утроиха цената си. И за съмнителното удоволствие да пия кафе с изглед към оцвъкания гръб на местната катедрала и да бъда овикана, заплатих допълнително 32 евро.

Горчиво, горчиво кафе!

П.П. Също, бъдете предупредени: термина „американско кафе“ се тълкува свободно. Във Венеция с него успявах да получа дълго еспресо, в Пиза ми донесоха късо кафенце с каничка гореща вода за разреждане, а във Флоренция ми дадоха истинско, жалко, рядко американско кафе.

П.П.2. Местните упорстват и не желаят да говорят английски, дори да го знаят, продължават да си бърборят на италиански. Единствения италианец, който говореше добър английски, се оказа германец.

Иначе Тоскана е много красива.