Немски! Езикът на Гьоте и Шилер, на Ницше и Хитлер, езикът на правилата и изключенията, езикът на който се говори на служебните кучета и расовите коне. От близо 10 години не бях продумвала и една дума, с изключение на първата ми работна командировка преди 2 години, когато отчаяната нужда намери в мен достатъчно знания да попитам на рецепцията на хотела в колко часа е закуската. Последната половин година се занимавах с това да обновя познанията си по немски. Бях спряла след първите две нива на курса за лятна пауза, от края на този месец пак ще се впусна да сричам…
-
-
Миналата събота беше първият ми плах опит за опознаване на подводния свят. Заедно с група водолази пътувахме до Шабла, за да се гмуркаме. Боби с пълна екипировка, изчезна в дълбините, а аз – с взети назаем маска, шнорхел, плавници и неопрен, се плациках и наблюдавах морската фауна. Черно море не е много прозрачно, но на плиткото има очарователни неща за новаците като мен. Отнесох се в мечти как ще се науча да се гмуркам, като един същински Ихтиандър. В блаженство помахвах с ръце и оглеждах. Зелени водорасли. Кафяви водорасли. Камъни, обрасли с миниатюрни мидички. Зеленушки, истински красавици с искрящи зелени…
-
Преди харесвах най-много есента. Тя е уютна, тиха и влажна. Пасва на вродената ми меланхолия. Но в есента има и някакво усещане за обреченост. Като човек в залеза на живота си – може да има добри дни, но знаеш, че оттук насетне нищо няма да става по-хубаво. Сега предпочитам пролетта. Помежду зимата, с намръзналия нос, и лятото, когато прахът се набива в изсушените ми лигавици, тя е сезонът, когато сетивата ми са най-будни, най-остри и успявам да се наслаждавам на света най-пълно. Така чаках тази пролет! Зимата ми се видя дълга цял век. А ето, че когато дърветата се разлистиха…