Писател в екзестенциална криза и малтретирано бордър коли, сами с травмите си на края на света в тиха, зелена ферма, без телефони и телевизори. Лежерен, протяжен филм, почти нищо не се случва. Джеф Бриджес не говори много. Не му и трябва. Ей-това си мечтая напоследък. Не за Джеф Бриджес, а просто да забегна нанякъде. Седмици наред да чувам само шума на дъжд и листа, да гледам зелената им пъстра сянка, да ям скапани сандвичи със сирене, да се люлея в кресло на верандата, да чета много книги, да спя с кучето на легло без чаршафи. Да не се надявам на…
