Днес пак се случи нещо странно. Чистех на котката у нас. Свърших да мета и тръшнах лопатката до стената, когато изведнъж нещо започна да пищи. Пронизителни, цвърчащи, кански писъци, от които ми настръхна косата. Огледах се, ужасена и разтреперана, неспособна да открия източника на шума, когато видях нещо черно и гърчаво, затиснато от лопатката. Дръпнах я и нещото изпадна на земята. Прилеп!!! Дребно телце, сухо като листо, покрито с мека козинка, големи уши, тънки крайници с по един нокът, ципести криле. Как се беше озовала малката гадинка в апартамента, със затворени врати и прозорци, в студеното време, когато всъщност трябва…
-
-
Откакто съм в УС на блока, добих самочувствие да се намесвам в разни ситуации, които от стеснителност преди бих си спестила. Влизам с рогата напред и въобще не си слагам на сърце кой какво ще каже или ще си мисли. Наскоро ми донесоха, че съседите от последния етаж отглеждали котка на стълбището. Устроили я в кашон с парцал на дъното, сложили й вода в кутия от кафе и пластмасова купа с евтини гранули. Естествено, животното няма къде да ходи по нужда, всичко върши в коридора и там смърди. Отговорника по етажа отдавна се дразнел и се опитвал да „реши“ проблема…
-
Всичко започна с онази сладка двойка, която ни беше на гости преди две седмици. Той – висок, слаб и някак тих, тя – къдрава, облечена по детски с плетено пуловерче и широко усмихната. Построили си лодка преди няколко години и тръгнали да обикалят света. Четири години пътували. Спирали в Нова Зеландия, Тайланд, Карибите, Канарските острови, САЩ, срещали всякакви хора, преборили много бури … накрая се завърнали. Уж обзавеждат дом, а България вече ги смазва и отново мечтаят за тихи вечери под звездното небе, някъде далеч оттук. Говорихме си до късно вечерта. Изпихме една бутилка водка, изядохме две бурканчета хайвер и…