Немски! Езикът на Гьоте и Шилер, на Ницше и Хитлер, езикът на правилата и изключенията, езикът на който се говори на служебните кучета и расовите коне.

От близо 10 години не бях продумвала и една дума, с изключение на първата ми работна командировка преди 2 години, когато отчаяната нужда намери в мен достатъчно знания да попитам на рецепцията на хотела в колко часа е закуската.

Последната половин година се занимавах с това да обновя познанията си по немски. Бях спряла след първите две нива на курса за лятна пауза, от края на този месец пак ще се впусна да сричам пътя си през падежи, предлози и изключения. Мислех, че ще ми е трудно, нали уж човек след определена възраст трудно учел неща. Оказа се, че не е така, напротив – сега много по-добре осмислям правилата и ги разбирам.

Колежката ми твърди, че езика е много показателен за манталитета на нацията. Докато английския е обсебен с времената и кое след какво следва и дали още се върши в някакъв фиксиран момент, немския е по-описателен, нюансов и в своята описателност изисква пълно внимание, като слага делимата представка на глагола накрая, за да не изпускаш мисълта. Не съм достатъчен познавач да коментирам този извод, но немския ми харесва. Колкото по-добре го научавам, толкова по-красив ми се струва.

И малко Rammstein, преводът не е художествен, песента не е най-любимата ми или най-добрата им, но за мен има много смисъл.

Имам планове, големи планове,
строя ти една къща,
всеки камък е моя сълза
и никога няма да я напуснеш.

Да, строя ти къщичка,
тя няма прозорци и няма врати.
Вътре ще бъде тъмно,
отникъде няма да влиза светлина.

Да, строя ти дом и ти ще бъдеш част от него.

Камък по камък, зазиждам те.
Камък по камък, винаги ще бъда до теб.

Без дрехи, без обувки
гледаш ме как работя
С нозе в цимента
разкрасяваш основите.
Вън ще има градина
и никой няма да чуе как крещиш.

Камък по камък, зазиждам те.
Камък по камък, винаги ще бъда до теб.

Какво кънтене, какво чукане,
вън започва да тъмнее
И пироните стоят изправени
докато ги забивам в дървеното ти тяло.

Камък по камък, зазиждам те.
Камък по камък, винаги ще бъда до теб.
И никой няма да чуе как крещиш …