Не помня кога си отбелязах за четене „Войната не е с лице на жена“ на Светлана Алексиевич. Предполагам, че получаването на Нобеловата награда за литература е било повода, а действителната причина беше един пост в Scripta Manent. Не можах да намеря книгата на български, затова си я взех на немски. Когато комуникира и чете на чужд език, човек мисли по-рационално, изпитва по-малко емпатия и не се ангажира толкова емоционално. Забелязала съм го и за себе си, от други книги на английски и немски, които съм чела. Но „Войната не е с лице на жена“ за мен беше толкова потресаваща, дори…
-
-
Хванах се да чета „Дъщерята на пазителя на спомени“, за да убия четвърт час преди лягане. Но книжката ме грабна, увлече ме, четох до 1 вечерта и следващите 2 дни се чудех откъде да си открадна време, за да я свърша. В една снежна нощ д-р Хенри изражда близнаците си, само с помощта на медицинската сестра Каролайн Гил. Момченцето е здравичко и силно, но момиченцето се ражда със Синдрома на Даун, или както казват тогава „монголоид“. Годината е 1964. На такива деца не се дава шанс, те са отписани. Сам познал болката от загуба на сърдечно-болната си сестричка като дете,…
-
Харесвам семейните саги. Харесвам как годините изтичат пред очите ми и действието в тях бавно се разгръща. Съществените неща не се случват за 2 дни, като в трилър, а в рамките на десетилетия, като в реалния живот. Трилогия Бьорндал разказва за живота на семейство едри земевладелци през 17-ти и 18-ти век в Норвегия. Започва почти като приказка, с един стар мечок с дорест гръб, вилнеещ нощем в беззащитното южно село и пътят на двама избрани към Бьорндал, които да измолят помощ от стария Тургаир. Хора, които се страхуват от него и го ненавиждат, смятат него и съселяните му за убийци…