Още когато свърших първата глава с куклата на Меги знаех, че съм попаднала на книга, която ще ми хареса. Усетих тази треска, този глад, да чета, във всяка свободна минута. И книгата оправда очакванията. Никога не съм се замисляла много за Австралия, за това какъв е животът там или как страната е преживяла световните войни. Но Колийн Маккълоу го описва толкова увлекателно, че дори природните описания не са досаден параграф, през който прескачаш на диагонал, а истинска наслада. Суровата природа срещу суровите хора. И отгоре – Господ, безразличен към страданията на всички. Има нещо толкова тъжно в сагите, когато за…
-
-
Имах големи очаквания, или по-скоро погрешни – Хайнлайн като хуманист. Но неслучайно „Звездните рейнджъри“ е наричан „милитаристичен роман“. Всичко в него е за войната, за дълга, за силата и за това какво е да си войник. Разказът изцяло се върти около дългите месеци обучение на главния герой за пехотинец, а впоследствие и офицер. Имаше зачатъци на екшън във войната с „дървениците“, но позагубени сред изброяване на роти и офицерски длъжности. Завръзка и развръзка също нямаше, историята завърши с една успешна мисия на пехотинците, която даже не доведе до трайни последици във войната. Есенцията на книгата са собствените разсъждения на главния…
-
След гледането на „Oblivion“ се оплаках колко ми липсва интелектуалното предизвикателство на добрата фантастика, онази, която те кара за мечтаеш за голямото, недостижимото, необозримото. Дотолкова, че чак да те боли, че няма да си там, за да изживееш чудесата на бъдещето. И ето ме, тъкмо затворила „Слепоглед“ на Питър Уотс, влизам да ви кажа, че книгата наистина е толкова добра, колкото разправят. Авторът е морски биолог, човек със солидна подготовка и широки интереси, който не се свени активно да обменя идеи и да бъде консултиран от други учени. Той стъпва на най-новите и авангардни научни открития и ни поднася описание…