Хванах се да чета „Дъщерята на пазителя на спомени“, за да убия четвърт час преди лягане. Но книжката ме грабна, увлече ме, четох до 1 вечерта и следващите 2 дни се чудех откъде да си открадна време, за да я свърша. В една снежна нощ д-р Хенри изражда близнаците си, само с помощта на медицинската сестра Каролайн Гил. Момченцето е здравичко и силно, но момиченцето се ражда със Синдрома на Даун, или както казват тогава „монголоид“. Годината е 1964. На такива деца не се дава шанс, те са отписани. Сам познал болката от загуба на сърдечно-болната си сестричка като дете,…
-
-
Харесвам семейните саги. Харесвам как годините изтичат пред очите ми и действието в тях бавно се разгръща. Съществените неща не се случват за 2 дни, като в трилър, а в рамките на десетилетия, като в реалния живот. Трилогия Бьорндал разказва за живота на семейство едри земевладелци през 17-ти и 18-ти век в Норвегия. Започва почти като приказка, с един стар мечок с дорест гръб, вилнеещ нощем в беззащитното южно село и пътят на двама избрани към Бьорндал, които да измолят помощ от стария Тургаир. Хора, които се страхуват от него и го ненавиждат, смятат него и съселяните му за убийци…
-
Още когато свърших първата глава с куклата на Меги знаех, че съм попаднала на книга, която ще ми хареса. Усетих тази треска, този глад, да чета, във всяка свободна минута. И книгата оправда очакванията. Никога не съм се замисляла много за Австралия, за това какъв е животът там или как страната е преживяла световните войни. Но Колийн Маккълоу го описва толкова увлекателно, че дори природните описания не са досаден параграф, през който прескачаш на диагонал, а истинска наслада. Суровата природа срещу суровите хора. И отгоре – Господ, безразличен към страданията на всички. Има нещо толкова тъжно в сагите, когато за…