Хладно е, затова съм с омачкана памучна риза с дълъг ръкав. Крачолите на дънките са мокри до коляно от сутрешната роса. Още няма 6 часа, сумрачно е, но отдавна сме на разходка, сами в целия свят, поне за малко. Хвърлям топката на Инди, наблюдавам как я лови с елегантен скок във въздуха, окуражавам я с весели викове, чакам да й се нарадва и да я донесе. Започва да си просветлява и си мисля колко внезапно настъпва деня. И тогава наистина…

Нали ви разказах как кучето намери стари романтични писма, скрити в единия кожен фотьойл? Сториха ми се прелюбопитни, но изобщо не съм очаквала, че предстоят още открития. А именно, миналата седмица от доразкъсания фотьойл е изпаднала и гривна, на вид златна. Луда работа! Ако кучето продължава да чопли, може и Кехлибарената стая да изкара.