Станаха 6 години откакто обявих в блога, че заминавам да живея извън България. Ентусиазмът и възторзите отминаха. Приключението „чужбина“ стана ежедневие. Животът ми се промени, и по някои неочаквани начини. Знаете ли, на една определена възраст човек е започнал да се приема като завършена личност и смята, че се познава сам. Но изваден от социалната си среда и досегашното си ежедневие, изведнъж изумен установяваш, че вторични неща като това откъде си, какво правиш след работа, хобитата и хората, с които общуваш, са те доопределяли. Връзките ни, били те любовни или приятелски, с времето еволюират в един вид субкултура, със собствен…

В селото няма много неща за правене, затова се налага сама да си ги изнамирам. Пазар в третия четвъртък на месеца, фестивали на виното, кулинарни седмици. Концерти, ако успея да се организирам за някой. Много еснафско ми се струва и ми липсва спонтанния елемент, но няма как. Едно от любимите ми неща са битпазарите. Миналата година от такива се сдобих с няколко книжки, например сборник творби на Гьоте, „Трима мъже в една лодка“ на Дж. К. Джером и двете томчета на норвежката сага „Бьорндал“ на Тригве Гюлбрансен, които бяха в един кош за подаряване, както и красива кристална халба за бира с…