Наскоро Майк Рам се свърза с мен за разрешение да включи „Десет малки тайни“ в сборник електронна книга за тази блог игра. Оказва се, че аз съм единствения напълно анонимен блогър* от избраните. Нямам посочено име. И снимката не е моя. Свалих я преди години от един сайт за сток фотография и я ползвам заради беглата прилика с мен. Защо? Още на пръв поглед се вижда, че в този блог пиша изключително лични неща. Аз съм във всяка публикация, моите мисли, чувства. Не ме е срам от тях, но не желая те да са достъпни за всеки мой познат или…
-
-
Миналата събота беше първият ми плах опит за опознаване на подводния свят. Заедно с група водолази пътувахме до Шабла, за да се гмуркаме. Боби с пълна екипировка, изчезна в дълбините, а аз – с взети назаем маска, шнорхел, плавници и неопрен, се плациках и наблюдавах морската фауна. Черно море не е много прозрачно, но на плиткото има очарователни неща за новаците като мен. Отнесох се в мечти как ще се науча да се гмуркам, като един същински Ихтиандър. В блаженство помахвах с ръце и оглеждах. Зелени водорасли. Кафяви водорасли. Камъни, обрасли с миниатюрни мидички. Зеленушки, истински красавици с искрящи зелени…
-
В кристалния пролетен въздух, под новите слънчеви лъчи се носи едно вдъхновяващо ухание. Един калейдоскоп от познати и непознати миризми, които изпълват пространството и докосват спомените. А аз вдишам с пълни гърди парфюма на града и се потапям в него. Сутрин. Миризмата на собствения дом. Дървесина и лек мухъл от банята. Памучни чаршафи. Навирам нос в топлите сгъвки на мъжа, който още спи. Усещам пулса му. Душа плитко и бързо, като хрътка. Опияняващо е. Напускам със съжаление за работа … Вървя през книжния пазар. Хлад и влажна земя. Кафето и цигарите на продавачите, събрали се за кратка раздумка преди да…