Немски! Езикът на Гьоте и Шилер, на Ницше и Хитлер, езикът на правилата и изключенията, езикът на който се говори на служебните кучета и расовите коне. От близо 10 години не бях продумвала и една дума, с изключение на първата ми работна командировка преди 2 години, когато отчаяната нужда намери в мен достатъчно знания да попитам на рецепцията на хотела в колко часа е закуската. Последната половин година се занимавах с това да обновя познанията си по немски. Бях спряла след първите две нива на курса за лятна пауза, от края на този месец пак ще се впусна да сричам…
-
-
Напоследък се критикувах за някои неща. Едно от тях е това, че бях спряла да чета. Като ученичка не изпусках книгите, вечно се въргалях по леглото с купа ябълки или изчистен пипер за хрупане. Четях безразборно – приключенска литература, исторически романи, фантастика, кримита, любовни парцали, всякакъв талаш. Сновях постоянно до библиотеката, имах си установено съотношение – веднъж седмично, 3 сериозни книги и 2 леки четива. Даже имах и период на розовите романи, безброй изгубени часове, изпълнени с истории за невинни млади красавици, и арогантни, страстни благородници. Дори изнурителната програма в гимназията не успяваше да ме откаже от четенето. Олд Шетърхенд…
-
Обикновено не пускам музика в блога. Намирам го за досадно. Но този път наистина не можах да се сдържа. Това е откъс от мюзикъла „Парижката Света Богородица“. Обожавам изпълнението на Гару (Квазимодо). Ръмжи и сърцето ми подскача. Припомня ми, че мъжкият глас може да бъде невероятно привлекателен. Ето ви три мъжки гласа, красиви по различен начин: