Засрамена от предразсъдъка и невежеството си, най-накрая хванах и прочетох „Брулени хълмове“. Мога да се досетя как книгата е станала такава класика. Има интересен подход в повествованието, па макар и малко объркващ – разказ в разказа, тънки съмнения за нюансите и пристрастията, които всеки разказвач привнася, символиката в книгата, бледия намек за инцест от неяснотата дали г-н Ърншоу не е донесъл от Ливърпул свое незаконно дете, но най-вече любовната линия в сюжета, разбира се. Жените си умират за такава мрачна, неосъществена любов, две души, завинаги свързани, мъж брутален и див, който обожава земята, по която си ходила и без даже…