Привърженик съм на определението, че изкуство е всяко произведение, което провокира емоция. Умиление, удоволствие, объркване или отвращение, няма значение. Мога да оценя колосалния труд, вложен в картина, скулптура, уловената точна пропорция, формата, цветовете, но от изкуството очаквам най-вече да бърка в душата. В замъка Белведере във Виена разгледах Егон Шиле, импресионистите, дори Густав Климт без нищо да ми трепне. Но експозицията на Йозеф Данхаузер ме накара да се засмея на глас, извика топла сълза в окото ми, и неочаквано осмисли разходката.
-
-
Контролата в автобуса ме поглежда, плъзва разсеяно поглед по книгата ми и отминава. Привличам с жест вниманието й и си давам левчето за билет. Тя недоумява, после внезапно я осенва прозрение: Ааах, понеже ви запомних сутринта със същата книга, реших, че съм ви таксувала вече. Имам си дежа-вю билет под формата на книга.
-
Целта на този пост не е да отвращавам читателите или да ги отказвам от идеята за куче, а само да посоча някои подробности около живота с куче, които иначе бихте могли да придобиете само от личен опит. Те са далеч от романтичната представа на хората, която обикновено включва посрещане с размахана опашка, разходки сред зелени поляни и гонене на фризби, но са неизменно присъстващи и е добре да си имате представа предварително. 1. Хората и забраните В повечето градове в България няма условия за отглеждане на куче. Няма къде да го пуснете да играе свободно или да го възпитавате, без…