Включвам се в играта със следната уговорка: смятам, че имам бедна книжна култура, не чета достатъчно и не всичко ми идва наум веднага, та може да се наложи после да се връщам и да променям поста. 1: Любима книга: трудно мога да кажа. В много книги съм намерила нещо, което да ме развълнува или подтикне към размисъл. 2: Най-омразна книга: „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу и прочее бълвоч, който ме учи как да съм позитивна. 3: Книга, която ви кара да се смеете високо: Всичко от поредицата Светът на диска на Тери Пратчет. След голямата ми операция в болницата…
-
-
Ден отпуск. Топъл, дъждовен ден. Следобедна дрямка. Бях забравила колко е хубаво. Кучката се е нагнездила до мен. Отвреме-навреме въздиша и се намества. Сърбам кафе и слушам Prodigy.
-
Засичам го на входа. Той се връща от нощна смяна, аз тъкмо излизам за работа. Поздравяваме се, разменяме по някоя излишна дума. Той ме пита нещо. Засенчвам си с ръка, за да го виждам по-добре. Това, което казвам не е особено смешно, но той се засмива. Усмихвам се и аз. Чаровник е. Цялото му присъствие е топло, мъжествено, предразполагащо. Женените мъже с две деца не бива да изглеждат така. Извинявам се, откъсвам се и забързвам към спирката. След 30 секунди вече ще съм го забравила. Стъклото не се яде.