Копието на „Преспанските камбани“ вкъщи е овехтяло и оплескано с виолетови лекета от черници, доказателство за безброй препрочитания. Но само нея имахме от цялата тетралогия, затова едва наскоро за втори път прочетох „Железният светилник“. Предишния път бях в гимназията. Допадна ми книгата, но само толкова. И когато посегнах отново към нея преди няколко седмици, уморена от една фентъзи поредица, не очаквах, че толкова много ще ми хареса. Не бих дала висока оценка на книга само защото е българска или родолюбива. Но „Железният светилник“ действително е роман с изключителни качества. Написан е увлекателно, стегнато, а описанията са красиви и изразни, просто…