След като с Мтел се разделихме с лоши чувства, идва време и за Виваком. В момента ползвам българския си мобилен телефон само за sms. Но си му плащах 30-те лв. такса на месец и нямах намерение да го спирам, преди и Виваком да се проявят като агресивни тарикати. Нямаме право да държим лични телефони на работното място, затова всяка сутрин телефонът се заключва в шкафчето ми, заедно с останалия багаж. Близо месец го намирах с паднала батерия от звънене на един и същ непознат номер. Накрая ми писна и се обадих да видя за какво става въпрос. Оказа се центъра…
-
-
Не съм особено добър фотограф и в момента ми се налага да боравя със стария ми Pentax, но трикратното ми ходене в Ахен беше такава суетня, че ще е срамота да не споделя крайния резултат, колкото и да е скромен. Имах работа, исках да я съчетая с фото-разходка. Уви, всичко беше (дез)организирано в типичния ми стил. Първия път се оказа, че съм забравила батериите на техниката. Втория път се загубих. Вярвах си, че рано или късно ще намеря пътя до центъра, но когато стигнах до Fahrschule Aslan, клуб Балканика, кръчма Мангал (сериозно!) и плакати за узо парти свих перки и…
-
Добре дошли в Бел Епок, където „Фантомът на операта“ среща „Мухата“ в история за красива певица и триметрова пееща бълха под продуцентството на Люк Бесон. Простете, грешно е да правя такива препратки. „Чудовище в Париж“ е очарователна анимация, на която може да се насладите в пълен семеен състав или като мен, поединично, с пакет киселички желирани бонбони. За децата има красива „принцеса“, едно симпатичнo и незлобиво чудовище, несръчни добри герои и самовлюбен злодей, безобидни шеги, песни, танци, и приключения. За възрастните са визуалното изпълнение, атмосферата и носталгията по златните години на Париж. Разбира се, ако човек пожелае, може да намери…