Хуморески

На плаж

Вечната ми лятна драма е, че много се харесвам с тен, но не обичам да ходя на плаж. Опитвам се да гледам позитивно на цялото преживяване, но не мога да си внуша, че стоенето на слънце е полезно за някой, така хронично умствено разстроен като мен. Отиваме с колата. Навалица. Трябва да разриташ няколко човека, за да си освободиш място и пак накрая се оказваш под чадър, без всъщност да си донесъл такъв. Настанявам се. Обещаващо е. Тихо плискане на…

Прочети
Мрън-мрън

Какво можеше да бъде

Започнах да правя ремонта. За премеждията ми и какво каза съседа отдолу като му падна тавана няма да разказвам сега. Но мога да ви разкажа за нещо друго. Живея в една стара панелка. Простете, не панелка, а пълзящ кофраж. И колкото повече напредвам с ремонта, толкова повече неща оголвам. Къде буквално, къде само с поглед … Изпод некадърните изолации и облицовки лежи един друг свят. Свят, в който можехме да живеем, ако не бяхме такива мизерници. Открих, че между малката…

Прочети
Хора

Гюлтен

Едно далечно лято най-накрая дойде и моят миг – заминавах да уча, студентка в друг град. Чакаше ме празният апартамент на роднини и надеждата, че най-накрая ще дишам свободно, без баба ми да изпада в амок и да ми говори за СПИН всеки път, щом поискам да изляза на дискотека. И за да не съм сама, майка ми се зае да ми намери съквартирантка. След няколко дни ми докладва със задоволство, че е открила, „много добро и ученолюбиво момиче, само…

Прочети
Обща

Един момент

Има моменти, които остават. Беше преди няколко години. Хладен, пролетен ден. Реех се отпуснато с колелото в парка и чаках да цъфнат липите в любимия ми участък. Насреща ми вървеше жена и носеше дете на ръце. Беше облечена в мюсюлмански дрехи, със скрита коса, но открито лице. Лице порцеланово бяло, бистро, нежно, с деликатна руменина по бузите. А очите й … светли и лъчисти като бурканче мед на светлината на прозореца. Такава си представих и косата й под виолетовата наметка…

Прочети
Домашно насилие

В тъмното

Отдавна порастнах и не ме е страх от тъмното. Сега знам, най-страшното тъмно е вътре в мен. През последните дни на два пъти ми се случва внезапно да се събудя посред нощ. И без никаква мисъл за въведение, изведнъж ме изпълва чувството, че докато спя животът ми се изнизва със страшна бързина. Като филм на бързи обороти. Пресягам се да почеша ръката си, но усещам костта под тънкото месо и мисля само за това как то ще изсъхне и изтлее,…

Прочети
Close