Обща

Преди си пишех разни новогодишни резолюции – това да постигна, онова да науча. Вече не го правя. При мен голямото тъкмене води до нулев резултат. Просто трябва да се хвана и да свърша, каквото съм си наумила. През Април се оплаках, че не съм доволна от себе си. По Нова Година все още не бях доволна, но пък трябва да си го призная, че годината не мина съвсем безрезултатно. 1. След дълги месеци раздяла, през Май най-накрая успях да взема…

Нали съм споменавала, че имам ужасен страх от високото? Парализирам се, треперят ми краката, вие ми се свят. Ми … що пък вчера да не ида да се катеря? Една колежка ме покани да идем в Kletterwald Aachen и аз се навих. „Предизвикателството е прието“, както би казал Барни Стинсън. Не знам защо реших, че като съм овързана с въжета, колани и карабини няма да е страшно и ще го преодолея. Но при страховете нещата не работят така. Рационални аргументи…

От много време не съм участвала в блог-игра. Никой не ме е канил просто. Обаче в събота получих съобщение от Любка, че ме е номинирала за Liebster Award, значи отново имам повод да ви досаждам със себе си. Любка е една симпатична и наперена девойка, с която се познаваме задочно и виртуално от няколко години, още отпреди да се вдигне, lock, stock and barrel (and a cat) и да замине за Лондон като графичен дизайнер на свободна практика. Отскоро Любка…

…. или какви ги върша напоследък, информационна емисия. Миналия месец си мръднах за малко до България. Натъпках раницата с контрабанда от ахенски курабии за един любим лакомник, кучешка топка за гадюхата и хоп! след работа на влака, към Айндховен, да нощувам там преди полета. Не очаквах интересна вечер. То пък, докато сляза от градския транспорт, насочила GPS-а напред и нагоре с вид на някой, който чака свръзка с родната си планета, срещнах една мургава, къдрокоса французойка, а именно – Аниезе…