Понеже един от останалите ми 3-ма читатели специално ми напомни, продължавам с разказа. След като подадох молбата, изкарах последния месец в маймунарника в лицемерни уверения как аз само от желание да се развивам напускам и че всички ще ми липсват. Не за друго, ами имах препоръка да вземам, иначе щях ей-така да си замина: Вече 1.5 мес. съм на новата ми работа и всичко ми харесва. Заобиколена съм от интересни и креативни хора и научих повече, отколкото на старата за 3 год. Само с карането до работа беше голям цирк в началото. Още от първия ден, когато тръгнах, предпоставките за…

Лекарите обещаха, че операцията ще мине с лапароскопия, освен ако не настъпи някаква извънредна ситуация и усложнения. Така че не бях особено учудена, когато се събудих и разбрах, че се е наложило да ме отворят. И после хората се чудят защо не съм оптимист! Надявай се на най-доброто, бъди готов за лошото – златна стратегия! Може да се каже, че имах „късмет“ обаче. Заради ремонт на някакво крило ме бяха сложили в стаите за частно-осигурени пациенти. Здравей, висок прозорец с изглед към Аахен, хубави мебели, свежо плексигласово пано с диви цветенца, собствен телевизор и слушалки, стъклена душ кабина в банята,…

Няма нужда да ви казвам колко обичам книгите от Света на диска. Толкова пъти съм правила препратки към тях или направо съм ги цитирала! Дори когато се събудих от упойката след последната ми операция, първата ми работа беше да известя приятелите във Фейсбук, че „нИ съм УмРЕла“. Гледам на себе си като на една от неговите вироглави вещици. От първия път, когато Гюлтен ми бутна „Глинени крака“ в ръцете преди 14 години, през „Интересни времена“, която ми взеха в болницата през 2002, за да не ми се отворят шевовете от смях, и всеки един път, когато се люшках с четеца…