Обща

Все така става! Тъкмо се наканя да се похваля и в блога, че вече спокойно карам кола, а именно една Smart буболечка, дизел, автоматик, икономична, пъргава, повратлива и намираща си навсякъде парко-място, и от вчера останах без нея. Бяхме на гости на Маркус, който кашля толкова зле, че тази седмица ще го изследват за рак на белия дроб, и тъкмо станахме да си тръгваме, когато отвън се чу някакъв невъобразим трясък, все едно метеорит падна. Изскочихме на улицата, а там…

Оскар Уайлд беше казал, че трагедията на всички жени е, че заприличват на майките си. И макар да не мога да се надявам да стана толкова добър човек като майка ми, то в някои отношения започвам удивително да й приличам. А именно в това, че ме изпълва задоволство при вида на прясно изпрано и окачено перде и мога да прекарам часове наред в магазин за домашни потреби, гледайки в захлас тигани, канички, етажерки и килимчета. Наред с това се активира…

Eто ви недостатък на дребните кучета – лесно се губят. Онзи ден излязохме на разходка, аз с моето чудовище и един приятел с неговия джак ръсел. След месеци депресия Маркус за първи път сам проявява желание да правим нещо, което наистина ме радва. Излязохме в полето, пуснахме кучетата, те търчат, ние вървим и си бърборим, Сами е захапал топката, с което е придобил вид на прасенце с ябълка и ръмжи задавено, защото си я пази, Инди лочи вода от локвите,…

Преди си пишех разни новогодишни резолюции – това да постигна, онова да науча. Вече не го правя. При мен голямото тъкмене води до нулев резултат. Просто трябва да се хвана и да свърша, каквото съм си наумила. През Април се оплаках, че не съм доволна от себе си. По Нова Година все още не бях доволна, но пък трябва да си го призная, че годината не мина съвсем безрезултатно. 1. След дълги месеци раздяла, през Май най-накрая успях да взема…

Нали съм споменавала, че имам ужасен страх от високото? Парализирам се, треперят ми краката, вие ми се свят. Ми … що пък вчера да не ида да се катеря? Една колежка ме покани да идем в Kletterwald Aachen и аз се навих. „Предизвикателството е прието“, както би казал Барни Стинсън. Не знам защо реших, че като съм овързана с въжета, колани и карабини няма да е страшно и ще го преодолея. Но при страховете нещата не работят така. Рационални аргументи…