Обща

Няма нужда да ви казвам колко обичам книгите от Света на диска. Толкова пъти съм правила препратки към тях или направо съм ги цитирала! Дори когато се събудих от упойката след последната ми операция, първата ми работа беше да известя приятелите във Фейсбук, че „нИ съм УмРЕла“. Гледам на себе си като на една от неговите вироглави вещици. От първия път, когато Гюлтен ми бутна „Глинени крака“ в ръцете преди 14 години, през „Интересни времена“, която ми взеха в болницата…

Измина една година, през която не бях много активна във блога. Причините бяха най-вече лични, оставих се на леност и униние си и резултатът не закъсня. От целите, които си бях поставила изпълних само една: започнах сертифициран онлайн курс и разширявам познанията в работната сфера. Нова работа нямам, не съм и търсила, изоставих спорта, изгубих си формата, с която бях започнала да се гордея и не само, че не бях щастлива, но и направих други хора нещастни. И сега какво? Нищо….

Все така става! Тъкмо се наканя да се похваля и в блога, че вече спокойно карам кола, а именно една Smart буболечка, дизел, автоматик, икономична, пъргава, повратлива и намираща си навсякъде парко-място, и от вчера останах без нея. Бяхме на гости на Маркус, който кашля толкова зле, че тази седмица ще го изследват за рак на белия дроб, и тъкмо станахме да си тръгваме, когато отвън се чу някакъв невъобразим трясък, все едно метеорит падна. Изскочихме на улицата, а там…

Оскар Уайлд беше казал, че трагедията на всички жени е, че заприличват на майките си. И макар да не мога да се надявам да стана толкова добър човек като майка ми, то в някои отношения започвам удивително да й приличам. А именно в това, че ме изпълва задоволство при вида на прясно изпрано и окачено перде и мога да прекарам часове наред в магазин за домашни потреби, гледайки в захлас тигани, канички, етажерки и килимчета. Наред с това се активира…

Eто ви недостатък на дребните кучета – лесно се губят. Онзи ден излязохме на разходка, аз с моето чудовище и един приятел с неговия джак ръсел. След месеци депресия Маркус за първи път сам проявява желание да правим нещо, което наистина ме радва. Излязохме в полето, пуснахме кучетата, те търчат, ние вървим и си бърборим, Сами е захапал топката, с което е придобил вид на прасенце с ябълка и ръмжи задавено, защото си я пази, Инди лочи вода от локвите,…