Гледам, има-няма 3 години, откакто последно съм писала в блога, макар че като дигитален крепостен селянин продължавам да му плащам домейн и хостинг. Имам десетки чернови, които така и не видяха бял свят. Тази тишина в ефира не се дължи на липса на желание, причините са комплексни. Има го нежеланието да призная публично, че …
… животът ми не се стича така, както съм се надявала,
… бракът ми след 6 години не е това, което трябва,
… след болезнените уроци в миналото, аз всъщност не съм научила нищо,
… в работата си ще съм винаги средна работа, нищо изключително.
Има ги и нещата, за които не съм сигурна колко много или малко искам да споделя, като детето ми.
Но мисля, че най-големият прът в колелото е, че понеже блоговете не са полулярни, аз смятам, че който ме чете го прави, само защото в миналото ми е „познавал“ и иска да знае какво е ново около мен. И един вид, чувствах се задължена да пиша само на лични теми, което не винаги е възможно и ще превърне моята платформа във вестник „Лична драма“. Като ми се припишеше за книги, за филми или козметика, пишех в едни други мъртвородени блогове, остроумничех в twitter и пр.
През 2025 започнах едно предизвикателство към себе си. Година без покупки, година да оценя каквото имам, да ползвам вече купените неща и да се освободя от излишното. И наистина, месец по-късно, имам някакво усещане за ново начало, за свеж старт. Изтрих си профилите в някои социални мрежи, много приложения от телефона, и вкъщи е една идея по-прибрано (макар борбата с ентропията никога да не свършва).
Та част от тази NoBuy2025 е, че спирам да плащам нещата, които не ползвам. И предизвикателството гласи „Ако до времето, когато трябва да подновявам домейна и хостинга нямам поне 6 нови публикации в блога, той ще бъде спрян.“
Та сега ще слея със задна дата разни ревюта на книги, части от архива от twitter, ще отупам черновите, да видя какво се крие там.
Блогът е в изпитателен срок.
Здравейте,
преди няколко години случайно попаднах на личния Ви блог и ми хареса това, което пишете. С много от нещата се припознавам и аз. От тогава проверявам от време на време дали има нова публикация, ще се радвам ако не спрете да пишете.
Поздрави и прегръдки :)
Ваня
Не мога да повярвам, че имам 2 толкова положителни коментара. Благодаря много, Ваня, ще се постарая.
Следя Ви от години, почти от началото на този блог. Понякога късно вечер се надявам да намеря нещо ново отново тук и проверявам през известно време.
Стилът Ви е толкова нежен, изискан и естествен, че бих се натъжила, ако написаното тук се изгуби.
Честита рожба и не спирайте да мечтаете. Можете да постигнете всичко.
Благодаря много, Лина. Днес даже изтанцувах един малък танц в кухнята от радост като видях коментара ти (тук на „ти“ си говорим, нали?) :) Много се радвам на положителна обратна връзка.
Разбира се :) Всъщност под “начало на блог” имам предвид предишния :)
Моля, не спирайте да пишете. Следя Ви от много време и се надявам да намерите вдъхновение да продължите.
Аз също следя твоя блог още от времето, когато блоговете бяха модерни. Дори в даден момент събрах смелост да създам свое такова място. Писането и споделянето са понякога сложни процеси или по-скоро ние по навик ги усложняваме… Отплеснах се. А исках само да кажа, колко е хубаво да прочета отново нещо твое. Стискам палци блогът да издържи изпитателния срок :)
Здравейте, случайно попаднала на блогът на една модерна вещица преди много много години. Има публикации, които помня все още. С блогът Ви, растях и аз (та си ми липсва). Искам да замина за Германия (отново) и се сещам за вас, когато имам чувството, че става все по невъзможно, а то не е.
Поздрави, Деси