
Познавам Деница от няколко години, отначало само като псевдоним от един форум за красота, а после и на живо – синеока, елегантна мадама, която знае парфюмите на Badgley Mischka, успешно пазарува обувки по интернет и има син с разрушителната енергия на ураган. Когато разбрах, че е започнала да прави сладкиши и създаде страницата си във Фейсбук бях много учудена. Срам ме е да си призная, възприемах я като жена тип „принцеса“ и не си я представях никак в готварско амплоа.
Оказва се, обаче, че когато търсиш красотата в живота, търсиш я навсякъде. Или както самата Деница шеговито се изрази „лудоста от съчетанието на парфюми, гримове и парцали се пренесе върху тортите“.
Поразпитах я за това, което прави и реших да я представя и на вас.
Снимките са дело на ©Maya Photography и се ползват с любезното позволение на фотографа.
Кажи ми, как започна всичко това?
Стана докато бях бременна с дъщеря ми. По цял ден правех сладкиши и манджи, естествено поради което влязох и за задържане в болницата (смее се). Но тогава хич не ми беше смешно.
След моят рожден ден и този на на малката, гостите ми ме караха да им помагам за партитата. Честно казано, не исках, но ме скастриха, че това е моята стихия и трябва да го правя. И реших да пробвам. И така вече година и няколко месеца.
Откъде получаваш вдъхновение?
Единствено в тортите и сладкишите мога да прекроя и покажа моя стил и красотата, както аз я виждам – по цветове, по вкусове. Това е моят свят и това съм АЗ. Тъй като аз не правя масово производство, а само по индивидуална поръчка, в сладкиша влагам погледа си за лицето, за което е предназначен.
Даже съм си мислила да правя и торта в съответствие с парфюм, стига някой да се интересува от подобно нещо освен мен.
Разкажи ми още за това, което правиш, как работиш?
Знаеш непоносимостта ми към фондановите торти. Истерията по тях ме кара да се опитам да докажа, че има и други материали освен захарно тесто. Но това е реалността – моя полуфонданова торта има почти два пъти повече виждания от друга шоколадова, която за мен е в пъти по-красива.
Защо всъщност започнах да правя торти, трудно харесвани на пазара, който се възхищава предимно от фонданови творения? Защото е крайно време хората да добият поглед и когато се напишат думи като трюфели, марципан, пралин и пр. да знаят какво е това не само на вид, а и на вкус. Трябва да има повече красота и естествен вид на сладкишите, съчетания с шоколад или плодове с такава уникалност, че да бъдат запомнени и поръчвани отново.
Използвам само качествени продукти, повечето от тях директно от Германия, защото няма как да се сътвори нещо вкусно, неустоимо и уникално по вид без качествени съставки. На мен лично ми е писнало от готови блатове, маслени кремове и химии. Аз мечтая за ухание на домашно приготвени сладкиши, които след 2 дни не стават за ядене, защито нямат стабилизатори.
Друго важно за мен е съчетанието на цветовете в един сладкиш или в една торта. Ако има дизайнерство в модата за дрехи, то това важи с пълна сила и за направата на една торта.
Най-интересно за мен е правенето на бонбони. Само за направата на 20 бонбона отиват 400-500 гр. висококачествен шоколад. Моята цел е разнообразие, да предлагам рецепти, ценени в Европа, много различни от нашият традиционен вкус. Имам и рецепти, които взех от един холандски шеф шоколатиер, уникални като вкусове, стига някой да иска да ги пробва.
Пазят ли си големите имена „майсторлъка“ или споделят с желание рецептите си?
Хората си дават рецептите, въпросът е кой ще успее да ги изпълни на същото ниво.
Разкажи ми някаква история, нещо, което те е развълнувало!
Най-невероятният момент за мен беше удоволствието да правя торта, мъфини и бонбони за една 10 год. кукла – Франческа. Никога няма да забравя изражението на личицето й. Каза ми, че съм вълшебница и как 9 год. майка й поръчвала на различни майстор сладкари, но в сравнение с мен тортите им не били нищо и как била изключително щастлива, че съм направила най-красивата торта за нея. Няма по-голяма радост от това да видиш сияещите очи на дете, особено знаейки, че децата не лъжат и са откровени.
За още красиви снимки или допълнителна информация, можете да посетите
Facebook страницата Crema Pasticcera by Denitsa Dimova.
И стихията на Деница – бутиковите торти с изумителен дизайн.
Както си мечтая да отида пак в Париж и да се насладя на творенията на Pierre Herme, така си и мечтая скоро да мога да отида на гости на всички съфорумки приятелки варненки и да се отдам заедно с тях на красивите (, а несъмнено и вкусни) изкушения, излезли изпод талантливите ръце на Дени! Честно, колкото и БГ кулинарни форуми да са ми минали пред очите (не са малко…), само нейните сладкиши изглеждат и на вкус, и на вид на световно ниво! Да, повечето сладкарски отплеснали се блогърки предпочитат фондановите торти, защото правят веднага впечатление с огромното разнообразие и ярки цветове. Но съм свидетел на не едно и две събития като сватби, кръщенета, рождени дни и други поводи, изискващи впечатляваща торта, как красотата отвън въобще не отговаря на плоското изпълнение отвътре (примерно, прост пандишпан със смотан маслен крем). И това – за безбожна цена… Та, предполагам (защото още не съм опитвала), че сладкишите на Дени са нещо повече. Защо го предполагам така на сляпо ли? Защото описанията на вкусовете и изгледа на творенията й, говорейки от някакъв си мой опит (от училище правя торти за рождени и именни дни, поради ограничен бюджет за други подаръци), просто са уникални и изненадващи. Това съм го виждала само в чужбина…
И аз съм изпълнена с добри предчувствия и тази година около моя рожден ден мисля да съм в България и да поглезя себе си и близките си с една тортичка или пай от Дени :)
Охооо… виждам една солидна претендентка за моята сватбена торта :))
Много успех й желая на тази прекрасна вълшебница Деница! Браво за начинанието и ентусиазма да популаризира качествените домашно изработени продукти в България. На пръв път е! Понеже работя с много хора от хранителния бранш, знам, че има всичко необходимо да успее – уникален стил, добри намерения, креативност, упоритост и хъс!
Прекрасно интервю!
Уау, много съм впечатлена. Страхотни красоти. Чак искам да си измисля повод за поръчка. Разстоянието до Варна все ще се преодолее :)
Ах, а как ли би изглеждал един Авиньон например…
Размечтах се :)