Една стара малка история … Семейството на дядо ми е от бедно балканско село. Когато тежкия живот ги притиснал, прадядо ми заминал на гурбет в Сърбия. Работел като градинар, спечеленото пращал вкъщи. Понякога давал пари назаем на българските студенти в Сърбия, а те пишели писма до родителите си, които връщали сумите на прабаба ми. За нещастие, прадядо ми се разболял от пневмония и починал. Вдовицата му останала сама, с три малки деца. От мъжа си получила само малко тефтерче, в което той си пишел бележки за парите, които е раздал в заем. Прабаба ми не потърсила никой от тези хора.…
-
-
Откакто съм в УС на блока, добих самочувствие да се намесвам в разни ситуации, които от стеснителност преди бих си спестила. Влизам с рогата напред и въобще не си слагам на сърце кой какво ще каже или ще си мисли. Наскоро ми донесоха, че съседите от последния етаж отглеждали котка на стълбището. Устроили я в кашон с парцал на дъното, сложили й вода в кутия от кафе и пластмасова купа с евтини гранули. Естествено, животното няма къде да ходи по нужда, всичко върши в коридора и там смърди. Отговорника по етажа отдавна се дразнел и се опитвал да „реши“ проблема…
-
Стояхме в кафенето, по-скоро смълчани, отколкото ентусиазирани над чашите с мляко-меланж. Опитвах се да съм добър събеседник, но обсебена от натрапчиви мисли за друго, зяпах навън и не връзвах две смислени приказки. Тогава Таня разтърси къдравата главица и ме попита: – Разказвах ли ти като ходихме в Германия с Никола? Аз се приготвих да слушам. „Значи, беше 2000 година, аз на края на някаква моя връзка, когато Никола ми предложи да ходим заедно до Германия да взимаме някакви поръчкови коли. И на мен колко ми е акъла, излъгах всички, че отивам в София да превеждам на клиенти, после че сме…