Понеделник сутрин в офиса. Карло бодро обявява: – Хей, почти уикенд е. Ако питат мен, твърде е рано да се радва, но същото се повтаря във вторник, сряда, четвъртък и с всеки изминал ден твърдението става все по-вярно. И когато в петък сутрин отново го засичам пред кафе-машината и отварям уста да му кажа „Е, Карло, вече си прав, почти уикенд е“, той ме поглежда и тъжно отронва: – Почти понеделник е.

Моите войници (превод) Строя стена и взривявам мостовете, системно подтискам всяка мисъл за теб, изгарям снимките и песните цензурирам. Каквото и да стане, не бива отново да загубя контрола. Всичко, което се движи, наблюдава се строго. Заподозрените елементи веднага се обезвреждат. Стига един знак на слабост, трепет на пръста … Нужна ми е хладна кръв, защото не ми е добре да си спомням за теб … не ми е добре да си спомням за теб. (Припев) И винаги, когато сърцето ми те зове и хаосът избухва в мен, изпращам моите войници, за да сломят съпротивата. Винаги, когато сърцето ми те…