Няма нужда да ви казвам колко обичам книгите от Света на диска. Толкова пъти съм правила препратки към тях или направо съм ги цитирала! Дори когато се събудих от упойката след последната ми операция, първата ми работа беше да известя приятелите във Фейсбук, че „нИ съм УмРЕла“. Гледам на себе си като на една от неговите вироглави вещици. От първия път, когато Гюлтен ми бутна „Глинени крака“ в ръцете преди 14 години, през „Интересни времена“, която ми взеха в болницата през 2002, за да не ми се отворят шевовете от смях, и всеки един път, когато се люшках с четеца…
-
-
Името ли прави човека или човекът прави името? Когато майка ми ме наричаше като дете „магарица“ дали това е било, защото е предвиждала в каква дебелоглава напаст ще се развия или аз станах такова магаре, защото майка ми ползваше това любовно обръщение към мен? Каквато и да е причината, аз съм страшно упорита. В някои случаи инатът е полезно нещо, особено когато става дума за учене, но и заради него често зациклям в житейски ситуации. Вместо да мръдна нанякъде, напред, назад, накъдето и да е, аз запъвам копита и стоя на моето. И да ме буташ, и да ми викаш,…
-
Измина една година, през която не бях много активна във блога. Причините бяха най-вече лични, оставих се на леност и униние си и резултатът не закъсня. От целите, които си бях поставила изпълних само една: започнах сертифициран онлайн курс и разширявам познанията в работната сфера. Нова работа нямам, не съм и търсила, изоставих спорта, изгубих си формата, с която бях започнала да се гордея и не само, че не бях щастлива, но и направих други хора нещастни. И сега какво? Нищо. Ставам, отупвам се и продължавам да напред. Този път без много новогодишни обещания.