Името ли прави човека или човекът прави името? Когато майка ми ме наричаше като дете „магарица“ дали това е било, защото е предвиждала в каква дебелоглава напаст ще се развия или аз станах такова магаре, защото майка ми ползваше това любовно обръщение към мен?

Каквато и да е причината, аз съм страшно упорита. В някои случаи инатът е полезно нещо, особено когато става дума за учене, но и заради него често зациклям в житейски ситуации. Вместо да мръдна нанякъде, напред, назад, накъдето и да е, аз запъвам копита и стоя на моето. И да ме буташ, и да ми викаш, докато аз не реша да се мръдна, не можеш да ме накараш.

Колко хора ми казваха да си потърся нова работа, защото не съм щастлива и не се развивам на сегашната си! Не и не, стисках зъби, ден след ден в това кукувиче гнездо, занимавах се със затъпяващи задачи, търпях да ми пишат имейли в CAPS LOCK заради непуснати щори и да ме преследват заради оставена чаша от кафе на бюрото, гледах пасивно-агресивни бележки, налепени навсякъде, слушах в Коледната поздравителна реч как мениджърката говори за хигиена и как „някои хора“ трябвало да се научат на уважение. Стигнах дотам, че заради променено разписание на влаковете и евентуално закъснение в 6:30 сутринта вече буквално да треперя и да съм на ръба на нервна криза.

Това, което най-много ме убива, е че вместо да се разбирам с колегите и да си помагаме, същото хигиенно ориентирано ръководство умишлено настройва отделите един срещу друг, постоянно има фрикции, интриги, кой къде има право да паркира, кой колко минути паузи бил правел и пр. Опитваш се да се изолираш и да си позитивен, но тази отровна атмосфера прониква до костите ти. Разбирате ли, това е работа, която ако не напуснеш навреме, всичко свършва със статия на 1-ва страница във вестника и „… накрая той насочи оръжието към себе си.“

По време на преговорите за постоянен договор, в това благодатно време, когато фирмата ти показва колко те цени и те ангажира безсрочно, сестра Ратчет си направила сметка, че на холандски договор ще плащам по-малко данъци и за да не ми се вдигне нетната заплата, предложи ми договор с намалена брутна. Без друга причина, само тази. Това, което последва остави неприятен вкус в устата и на двете ни, а аз продължих със солидно увеличение. Но колкото и да го кичиш с рози, лайнарникът си е лайнарник, да ми прощавате френския.

И след цялото търпение и оправдания колко е важно да имам стабилна работа, преди 3 седмици седнах един уикенд и си написах автобиографията на немски най-накрая. Разгледах обявите за работа, харесах си една и написах и мотивационно писмо за нея. И да ти се не знае, обадиха ми се почти веднага. Имах интервю, мислех, че съм оцвъкала всичко, но ме поканиха на втори разговор. Толкова искам да ме одобрят окончателно, от години не съм искала нещо толкова! Мястото е невероятно, работят с международни клиенти и огромни обеми от данни, там наистина ще се наложи да си припомня математика и да ползвам алгоритми.

Та в началото на другата седмица трябва да ми се обадят. А утре влизам в болница да ме оперират. Имам една 5 см. доброкачествена гад, която трябва да се извади. За да е пълен цирка, настинала съм и кашлям, след като в събота заради едно недоразумение с ключовете стоях 20 мин. по чорапогащи, рокличка и палтенце в снега, докато някой дойде да ми отвори. Не е безопасно да се подлагаш на хирургична намеса болен, а и прясно опериран с кашлица е мръсна работа, но няма как. Потискам мислите за множествен отказ на органи (damn you, Grey’s anatomy!) и отивам. А другата седмица пия два аулина и отивам на второто интервю.

Магарето си е магаре.

Стискайте му палци! За всичко.