04:50 сутринта. Чувам приглушени, тежки стъпки и тракане на нокти по паркета. Изръмжавам „Отивай да спиш“. Стъпките спират, после се отдалечават. Печеля още малко време. 05:30 звъни алармата и Инди знае, че вече има карт бланш. На бегом е в спалнята, тропа с крака на място и без да гледам знам, че един кучешки задник се размахва бясно в тъмното. Инстинктивно се претълкулвам в средата на леглото, защото иначе ще получа мокра муцуна като юмрук в лицето. А тя бяга около леглото и се опитва да ме стигне и да ме облее с грубите си прояви на любов. Ставам неохотно…
