Напоследък се критикувах за някои неща. Едно от тях е това, че бях спряла да чета. Като ученичка не изпусках книгите, вечно се въргалях по леглото с купа ябълки или изчистен пипер за хрупане. Четях безразборно – приключенска литература, исторически романи, фантастика, кримита, любовни парцали, всякакъв талаш. Сновях постоянно до библиотеката, имах си установено съотношение – веднъж седмично, 3 сериозни книги и 2 леки четива. Даже имах и период на розовите романи, безброй изгубени часове, изпълнени с истории за невинни млади красавици, и арогантни, страстни благородници. Дори изнурителната програма в гимназията не успяваше да ме откаже от четенето. Олд Шетърхенд…