Копието на „Преспанските камбани“ вкъщи е овехтяло и оплескано с виолетови лекета от черници, доказателство за безброй препрочитания. Но само нея имахме от цялата тетралогия, затова едва наскоро за втори път прочетох „Железният светилник“. Предишния път бях в гимназията. Допадна ми книгата, но само толкова. И когато посегнах отново към нея преди няколко седмици, уморена от една фентъзи поредица, не очаквах, че толкова много ще ми хареса. Не бих дала висока оценка на книга само защото е българска или родолюбива. Но „Железният светилник“ действително е роман с изключителни качества. Написан е увлекателно, стегнато, а описанията са красиви и изразни, просто…
-
-
Засрамена от предразсъдъка и невежеството си, най-накрая хванах и прочетох „Брулени хълмове“. Мога да се досетя как книгата е станала такава класика. Има интересен подход в повествованието, па макар и малко объркващ – разказ в разказа, тънки съмнения за нюансите и пристрастията, които всеки разказвач привнася, символиката в книгата, бледия намек за инцест от неяснотата дали г-н Ърншоу не е донесъл от Ливърпул свое незаконно дете, но най-вече любовната линия в сюжета, разбира се. Жените си умират за такава мрачна, неосъществена любов, две души, завинаги свързани, мъж брутален и див, който обожава земята, по която си ходила и без даже…
-
Включвам се в играта със следната уговорка: смятам, че имам бедна книжна култура, не чета достатъчно и не всичко ми идва наум веднага, та може да се наложи после да се връщам и да променям поста. 1: Любима книга: трудно мога да кажа. В много книги съм намерила нещо, което да ме развълнува или подтикне към размисъл. 2: Най-омразна книга: „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу и прочее бълвоч, който ме учи как да съм позитивна. 3: Книга, която ви кара да се смеете високо: Всичко от поредицата Светът на диска на Тери Пратчет. След голямата ми операция в болницата…