Преди седмица след старателно оглеждане и пробване си купих 2 нови единични сенки за очи към палитрата на ArtDeco. И като казвам „палитра“ имам предвид другите 4 цвята, които стоят в кутийката с магнитно дъно. И какво се оказа – единият нюанс, люляково-сиво, вече го имам. Дребен факт, маловажен, но значи нещо, защото не е първият път когато това се случва. Открила съм, че поставена в ситуация да взимам решение, сходна с такава предходна, в която аз не си спомням какво съм решила, избирам по абсолютно същия начин. И оттам съм изградила един вид доверие към себе си. Аз съм…
-
-
„Родителите на гости“ – ако за някои хора тази простичка фраза се свързва с радост, предочаквано хубаво прекарване и мигове на споделяне, за мен въплащава ужаса в най-чистата му форма. Откакто живея сама, гостуването на родителите ми е било преживяване напрегнато и мъчително. Вместо да седнем да пием кафе или да излезем на разходка, и двамата се държат като проверка на РИОКОЗ в съмнителен крайбрежен ресторант – всяко ъгълче се инспектира, проверява и ако нещо не съотвества на идеята им за идеалност, то аз непременно чувам за това. Няма да забравя, веднъж майка ми с презрение отбеляза „гниещия боклук в…
-
Гневът. Смъртен грях? Да го изпитваш е достатъчно наказание, мисля аз. Усещам го постоянно, подтиснат, като пружина, опъната до скъсване. Трепти в мен с всяка крачка. Напряга се, всеки път когато някой пешеходец ме блъсне с рамо и звъни заплашително, когато в автобуса някой положи ръка върху косата ми и ме оскубе. Периодично се лъжа, че е изчезнал, но гневът винаги се завръща. И когато надигне глава като гърмяща змия в сухата трева и размаха звънчето, докато самоконтролът се опитва да дръпне юздите на побеснелия и изплашен впряг, външно аз застивам. Не правя рекламации, избягвам конфликти, подминавам някои неща. Понякога…