Пробвам нови неща

В духа на последните месеци, изпълнени с научени и изпробвани нови неща, реших да изляза отново от зоната на комфорт и да опитам … джогинг.

Като спорт бягането никога не ме е привличало. В най-добрия случай го смятам за неефективен начин да се придвижиш от точка А до точка Б, а в най-лошия, на база на впечатленията от САЩ – за занимание за идиоти, които ще излязат в 14:00 часа на 38 градуса жега да се влачат с пуфтене на улицата и да си мислят, че правят нещо здравословно. Обаче фирмената ни култура насърчава силно спорта, и всички са заети да си мерят пулса и разстоянията на iWatch-овете и да ги сравняват на обяд, пък и ми откраднаха колелото, та се записах и аз за предстоящото междуфирмено състезание Aachener Firmenlauf в категорията 4,63 км.

Без и един километър да съм бягала в живота си!

Купих си спортен калъф и приложение Run 5K Pro за телефона и въздъхнах доволно, половината работа е свършена, както се казва.

Първите пъти бяха трагедия, чувствах се като мокър парцал, който някой подритва от единия до другия ъгъл на улицата. И понеже приложението ме караше да тренирам интервално – напр. 2:00 мин. бягане, 3:00 пауза и пр. ми се струваше, че нямам напредък. Изоставах с подготовката. Зарязах планирането и започнах просто да бягам, ей-така, без прекъсване, колкото ми държат краката и дробовете. Впоследствие стана по-леко, вече взимам разстоянието без почивка и съм горда от себе си. Това е нещо, което бягането носи бързо – удовлетворение от видим и измерим напредък. Какво забележително нещо е човешкото тяло!

Понеже моето забележително тяло обаче е увенчано с неособено забележителен мозък, този вторник, слизайки по стълбите гледах повече в телефона и по-малко в краката си. Спънах се, паднах и си навехнах глезена. Мога да стъпвам, но боли. А състезанието е утре.

Все пак смятам да се пробвам. Стискайте палци!