1986

С куче няма скука, обещавам ви! Аз имам някои стари мебели, останали от предишния наемател – диван от естествена кожа с винтидж вид, който много си харесвам, и два фотьойла от изкуствена кожа, които не ми лежат на сърцето, затова съм ги предоставила на кучето да спи на тях. Прибирам се днес, черният ураган вилнял, пода на хола – покрит със ситни парченца дунапрен, изчовъркани от седалката на единия фотьойл. Та хващам аз метлата и забелязвам някакви хартии на пода с неизвестен произход. Както казват в народните приказки – за вас лъжа, за мен истина – в тапицерията е имало скрити стари писма.

По-интересната част от находката е измачкан лист. От едната страна има писмо от 13.02.1986 година, а на обратната страна е отговор на същото, седмица по-късно. Първа кореспонденция по обява за запознанство, изцяло напечатанa на пишещи машини.

Герти Ф.

Вегберг*, 13.02.1986 год.

Скъпи господине,

Вашата така мила обява така приятно ме развълнува, аз съдя по нея, че Вие сте един толерантен мъж, достоен за любов. В днешно време има много малко хора, които наистина проявяват сърдечна топлина, честност и разбиране към останалите. Чувствам, че се обръщате към мен** и много бих се радвала да се запознаем.

Може ли да се представя, аз съм вдовица, 49/1.69 топлосърдечна, благонадеждна, толерантна, с поддържан външен вид, непушачка, но също така и домошарка. Имам дъщеря студентка в Южна Германия, произхождам от семейство на държавни служители от Бьомен.

Като една прочувствена романтичка, вярвам в една нежна любов и бих се чувствала много щастлива да намеря подходящия партньор. Може би Фортуна ни е събрала. Би било чудесно!

В случай, че тези сведения Ви допаднат и събудят у вас желание да се запознаете с мен лично, ще очаквам Вашето писмо.

С надежда, че настоящото ще Ви завари щастлив, поздравява Ви скъпа непозната,

Сърдечни поздрави,

/подпис/

П.П. В случай, че не Ви харесам, моля да ми върнете снимката. Дискретността е осигурена и желана.

Визбаден, 20.02.1986 год.

Скъпа г-жо Ф.,

Натъжавате ме като пишете толкова особено мило. Изглежда с моята обява нагазих в нещо, което въобще не бях предвидил – планина от писма. И някои от тях, почти толкова мили колкото Вашето. И понеже не мога да се разкъсам, налага се да Ви върна писмото и снимката. Аз знам и усещам какви надежди и симпатии сте вложили в това писмо. По точно този начин, по който аз съм вложил надежди и симпатии в моята обява. И като Ви пиша сега така, сигурно ще си кажете „Жалко!“ Аз, уверявам Ви, също казвам това. Много други (не се чете) изпращам обратно просто набутани в един плик. Но на Вашето мило писмо трябваше да напиша тези редове.

Един скъп и сърдечен поздрав,

Ваш Подател

Защо жената е запазила този отказ?

Защо го е скрила?

От кого?

Никога няма да разбера.

Другите писма бяха потвърждение за договор към Дойче Телеком за същата получателка, но на друг адрес и сметка за телефон от 240.64 дойче марки от 1998 година.

 

* Намира се на около 30 км. от моето местоживеене.
** ich fühle mich angesprochen трудно си го превеждам на български.