Кола няма да карам, оставам си на метлата

Вчера беше денят, в който за втори път ме определят като непригодна да управлявам моторно превозно средство, тоест скъсват ме на шофьорския изпит. Умирам си от яд. Не толкова за крайния резултат, колкото заради факта, че и двата пъти дори не успях да покажа дали мога да карам – в първите 3 минути направих гранде простотия, каквато на кормуване никога досега не съм правила и изпитът приключи набързо. Много се притеснявам ли, що ли? А уж не съм от притеснителните …

Нещата засега приключват дотук. Нямам време да подавам заявка за нов изпит и да чакам. Вкъщи багажът е пръснат, куфарът зее в средата на стаята, а една квартира и работен договор ме очакват в Германия. Този куфар има много дълга история, отразена в страдалческия му външен вид. Очукан и надран, тъмносин с черни дръжки, той два пъти е ходил до САЩ, два до Кипър, веднъж до Германия, а котката си точеше ноктите за него докато стоеше …. Ъ, какво било това за Германия ли? Не съм ли го споменала досега? Простете. Заминавам в тамошния офис на фирмата ни „за известно време“ или поне така съм казала на майка ми, за да не изживее нещата по-тежко, отколкото е нужно.

Казвам „за известно време“, защото се опитвам и аз да не се вцепеня от ужас. Стъпката е огромна, и свързана с много неизвестни. Ще ми се бързо да уредя и преместването на Инди, за да не я оставям на Боби за твърде дълго. Горкия, той никога не е искал куче, а сега ще му се наложи да я гледа. Обаче всичко е наред, защото ние имаме План.

Малко остана.

10 коментара

  1. Здравей,
    Не се притеснявай за колата, има и по-тежки случаи – аз си взех книжката от 4-ия път, а сега минавам за доста спокоен и уверен шофьор.
    А колкото до Германия – на мен лично ми идва прекалено прословутата немска дисциплина, но ако на теб ти понесе, постарай се „за известно време“ да премине в „за постоянно“.
    Някои не успяха да я свършат тая работа.

  2. 4 пъти, успокои ме, значи с достатъчно упорство, рано или късно ще стане. „Някога, но не сега“, както се пееше в една песен.

    Аз също смятам, че карам доста добре. Не идеално, но съвсем прилично. Но защо, защо, защо винаги на изпита така се бламирам?

    Прословутата немска дисциплина мисля, че донякъде е мит. Тоест да, определено хората са коректни и спазват правилата, но не фанатично и абсолютно всички, а може би само на българите ни се струва така на фона на пълната сЛободия и нехайство, които царуват тук.

    Иска ми се малко ред, добре ще ми се отрази. Така мисля.

  3. ще е интересно международното продължение на блога..така че пиши..по . често)
    за книжката- хм- аз моята не знам как я взех..загадка- сега съм най перфектния млад шофьор за 1 година каране- паркирам успоредно, придвижвам се и в най- гадния трафик и правя без проблем 350 км извънградско за един ден- така че свиркай си)

  4. О, категорично блогът няма да замлъкне, дори може да се активизира.

    Благодаря за пожеланията.

    Книжката засега се отлага, други неща стават по-належащи. Но не е фатално, ще въртя педали до работа, това винаги ми е било мечта.

  5. Желая на добър път! Може би като се успокоят нещата, ще дойде времето и на книжката. Пиши, ще чакаме с интерес- да живее интернета!!!

  6. Успех! Нямам никакво съмнение, че ще се справиш, където и да си.

    И моля те, бъди внимателна с немските метли, недей да фучиш над разрешената скорост :)))

Напиши коментар

%d блогъра харесват това: