Миналата събота беше първият ми плах опит за опознаване на подводния свят. Заедно с група водолази пътувахме до Шабла, за да се гмуркаме. Боби с пълна екипировка, изчезна в дълбините, а аз – с взети назаем маска, шнорхел, плавници и неопрен, се плациках и наблюдавах морската фауна. Черно море не е много прозрачно, но на плиткото има очарователни неща за новаците като мен. Отнесох се в мечти как ще се науча да се гмуркам, като един същински Ихтиандър. В блаженство помахвах с ръце и оглеждах. Зелени водорасли. Кафяви водорасли. Камъни, обрасли с миниатюрни мидички. Зеленушки, истински красавици с искрящи зелени…

Днес пак се случи нещо странно. Чистех на котката у нас. Свърших да мета и тръшнах лопатката до стената, когато изведнъж нещо започна да пищи. Пронизителни, цвърчащи, кански писъци, от които ми настръхна косата. Огледах се, ужасена и разтреперана, неспособна да открия източника на шума, когато видях нещо черно и гърчаво, затиснато от лопатката. Дръпнах я и нещото изпадна на земята. Прилеп!!! Дребно телце, сухо като листо, покрито с мека козинка, големи уши, тънки крайници с по един нокът, ципести криле. Как се беше озовала малката гадинка в апартамента, със затворени врати и прозорци, в студеното време, когато всъщност трябва…