В предишната версия на блога бях отделила точно 3 думи за политическите си пристрастия – по Бай Ганьовски, „Сите са маскари“. Ако досега не съм надигала глас да дам подробно мнението си за политическата система в България, то е било защото съм чувствала, че аз право на недоволство нямам. Защото не гласувам. През целия си съзнателен живот съм разсъждавала като Тишо – докато не видя достойно предложение, аз вота си няма да дам на никого, та поне някой като ме краде и лъже, да го прави без моята благословия. И вместо да се вдигна веднъж на няколко години и да…