Ти ме подмина на улицата. … Ти! който беше любовта на живота ми. Ти! който искаше дете от мен. Ти! който ме любеше ненаситно и шептеше най-нежни думи в ухото ми. Ти! който пишеше стихове за теменужения мрак и мен. Ти! който ми носеше закуска и кафе в леглото. Ти! който плачеше като дете в ръцете ми. … Ти! който ме ревнуваше и от сянката ми. Ти! който искаше да ме разбиеш и анализираш до последната молекула. Ти! който мразеше идеята да дишам без теб. Ти! който ме стисна в железни клещи. Ти! който блъскаше по масата и ревеше от…

Някои жени не обичат малки дечица. Не изпадат в безумен възторг при вида на бузесто бебе, не се трогват от руси къдрички. Ролята на майка не им подхожда. Те цял живот търсят себе си, бродят в собствения си свят и не очакват детето да му придаде повече смисъл, отколкото те сами са могли да намерят. Боби, например, обича децата. Когато на улицата някой мъник се блъсне в него, занесен в бяг, той се отмества внимателно, проследява го с поглед и лицето му се озарява. Децата се спират при него, говорят му, носят му играчките си, за да му ги покажат.…