Нали ви казах, че се чудех за кокошката и яйцето. Е, днес си получих отговора. Повод стана поредния чувал с вмирисан боклук, небрежно метнат пред асансьора на партера, който от вчера трови въздуха. Понеже никоя световна терористична организация не е поела отговорност за това зверство до момента, заприказвах се с Бай Георги, един от най-старите живущи в блока. По едно време се намеси жена му. – Оооо, и аз се ядосвах толкова много, като се нанасяхме 27 годишна бях, постоянно се ядосвах. Ама се свиква … – Ама искаш да кажеш, че и блока като е бил чисто нов, пак…
-
-
Моят започна със събиране на умрели котенца в торбичка. Имаме един съсед, който ходи да хвърля развалена манджа, храни и събира котките около блока, където те дрискат и се плодят в изобилие. Тази сутрин явно едната котка беше родила мъртви малки. Пазеше ги под пейката и ги ядеше откъм главата. Вързах кучето наблизо, изпъдих котката и събрах трупчетата, за да ги изхвърля, преди децата от блока да са тръгнали на училище. Никой да не си прави илюзия, че е голямо добро да подхранва бездомните, без да поема отговорност и истинска грижа за тях. Не им става много по-добър живота. Нито…
-
Обещах да разказвам как върви с управлението на входа. След поредното общо събрание за избиране на УС ето как изглеждат нещата: Дадохме си отчета. Все ми се струваше, че не сме свършили кой знае какво, понеже по събранията постоянната тема беше откъде да изнамерим пари за поддръжка на рушащия се блок, без да вдигаме таксата след като наемателите на кафенето не искат да си плащат, но се оказа, че без видими разкрасявания сме помогнали за по-сух, топъл и не-мухлив живот на доста от живущите. Чудех се дали има смисъл да оставам в Управителния съвет, но всички най-ефективни членове си дадоха…