След като Жокера си отиде, с М. си казахме „Край, никакви кучета повече!“ И такъв беше планът, но пак се навихме да станем приемен дом и на лятното празненство на организацията прибрахме новото попълнение – един младеж на около 7-8 месеца. Инди направи каквото беше нужно, за да ни докаже, че не е престаряла и има още дявол в нея. За секунда невнимание от моя страна се налапа с 3 парчета оризов сладкиш от благотворителната разпродажба и се наложи да си ги платим. През това време малкият огласяше всичко с ужасен, писклив лай. Питахме полякинята как се казва. Пишо –…
-
-
Вечер често се случва M. да си пусне филм, уж да гледа, а всъщност да се приспи на дивана с него. И понеже аз оставам да будувам, на мен се пада да доглеждам всякакви третокласни екшъни със залязващи звезди в пенсионна възраст. Веднъж обаче М. уцели хубав филм – „Празникът на Козела“ (2005) с Изабела Роселини – и аз го изгледах до самия край с интерес. По-късно прочетох и книгата на Марио Варгас Льоса. Това беше първата ми среща с Льоса, но надали ще е последна. Самият автор е перуанец, и „Празникът на Козела“ е единствената му книга, чието действие…
-
Колко е иронично – вярваш си, че „няма значение каква е сватбата, важното е, че сме заедно“, но когато нещата се объркат, разбираш колко ти е било важно този ден да мине хубаво. Планирах всичко от разстояние. Церемония в обновената зала в Морското казино в Бургас, бърза фотосесия с нас и малко, но стилно тържество в изискан ресторант. Кучетата бяха настанени в пансион, прибрахме се в България, купихме костюм, гостите също пристигнаха навреме въпреки стачките по летищата, прогнозата беше за 10 градуса слънчево време и аз потривах доволно ръце „вече няма какво да се обърка“. Ах, как само предстоеше да…