• Обща

    Адаптация

    След близо 2 седмици на чужда територия, да разкажа и да споделя първите си впечетления от новата среда. Между другото, не съм точно в Германия, както бях писала, а по-скоро на границата между Германия и Холандия. Преместването мина с доста сътресения, най-вече от българска страна. Дипломите ми преведе моя бивша колежка, а след това отидоха в агенция за легализация, с която тя работи. Бях запозната с тарифи и срокове, предвидливо дадох документите месец и половина по-рано и зачаках. Срокът за обикновена поръчка беше минал много отдавна, когато от агенцията ведро съобщили, че дипломите нямало да станат готови до датата на…

  • Обща

    Кола няма да карам, оставам си на метлата

    Вчера беше денят, в който за втори път ме определят като непригодна да управлявам моторно превозно средство, тоест скъсват ме на шофьорския изпит. Умирам си от яд. Не толкова за крайния резултат, колкото заради факта, че и двата пъти дори не успях да покажа дали мога да карам – в първите 3 минути направих гранде простотия, каквато на кормуване никога досега не съм правила и изпитът приключи набързо. Много се притеснявам ли, що ли? А уж не съм от притеснителните … Нещата засега приключват дотук. Нямам време да подавам заявка за нов изпит и да чакам. Вкъщи багажът е пръснат,…

  • Книга vs. Филм

    Името (The Namesake)

    „Името“ на Джумпа Лахири e история за емигрантството и най-вече за цената, която всички емигранти плащат за новия си живот в чужбина – мъката по дома; вината, че се връщаш само, за да погребеш най-близките си; за търсенето на идентичност; за зейналата пропаст между родители и деца; за културната асимилация и товара на миналото. Книгата е увлекателна и се чете леко. Отначало тя само щрихова и нахвърля събитията, довели до преместването на Ашок и Ашима Гангули от Калкута в Кеймбридж, а после се разгръща като интимен семеен портрет, обхващащ брака на сем. Гангули, живота на техния син, наречен Гогол и…